Възможно ли е, боговете на вярващите по света да са толкова, колкото е и техния брой? Нали, всеки от тях носи своя бог в сърцето и душата си, а общият, обобщаващият образ е един за всяка религиозна общност, синтезиран в лицето на Буда, Христос или Мохамед.
Колко ли са вярващите по света?
Дали, днес вярват, че боговете им, заедно - биха могли да помогнат на човечеството да се спаси от вирусната пандемия и от … предизвикалите я?!
*
В архитектурната професия има подготвени, по-малко подготвени и неподготвени да я упражняват. Едните проектират, вторите администрират, а третите – съветват и управляват!
Освен първите - другите, никога не успяват да се реализират, защото с времето забравят наученото и усвояват близка, но елементарна по своето ниво, дейност като губят творчеството, като най-характерния израз на ежедневието на професията, призвана да помага, да твори и лекува града, и гражданите му.
Така тези,  никога и нищо не сътворяват, и не биха могли да сътворят, колкото, и каквито усилия да полагат, въпреки напразните надежди на властта! Заради това, възможностите - да се упражнява професията, зависят, не само, от степените на знания и на интелигентност, но и от границите на въображението на твореца, и стремежа му да се почувства творец.
С придобиването й, още преди първите професионални стъпки, добилият образование се самопретегля и самооценява, за да определи посоката на професионалното си развитие. Всеки сам, точно и коректно, прави този избор за поведението си, след което се включва там, където ще реализира знанията, и въображението си.

Преди няколко години публикувах размисли по тази тема – градски ескизи NN 45-51, 54 и последният 56, който харесвам. /„Размисли за интелигентността“/ 
Впоследствие ги допълних, след като разбрах, че и тази, обществено важна, област на човешкото творчество зависи, в твърде голяма степен, от временната политическа власт и от нейната подкрепа, чрез различни спомагащи възхода, на ангажиралия се да работи - първо за нея, след това - за себе си и накрая - за обществото, професионалист. Възможностите, действията, уредите и пособията са различни, но, винаги се осъществяват от уж, невидими за невъоръженото око - патерици, чадъри, балони, лейки и много други кухи форми, които помагат на пеещите - да пропеят в нейния хор и да пеят … в нейна подкрепа! Е, не е имало, нито днес има значение това, че повечето от тях пеят фалшиво, но властта продължава да ги обича, храни и прославя! От тяхното съществуване не остават следи, а единствено - незадоволителните резултати от характерната им, „общополезна“ дейност.

От липсата й страдат гражданите, с години и столетия, страда и урбанизираната среда. Заради това – едните продължават да творят цял живот, а другите се преквалифицират, ослепели за професията и вегетират като бивши творци.
мп