ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 919  
Богатствата на старата сакрална зона на града
или още към ескизи 915, 916 и 499
*
За вид магарета замислих се отново, 
кух звук от барабани е гръмкото им слово,
без име – търсят те опора в имената
и всяко да пълзи пред него е готово. 
Омар Хайям
прев. Йордан Милев

Продължавам да мисля и да разсъждавам по функционалното, и градоустройственото ми предложение за центъра на София, което изразих последователно в ескизите 915 и 916.  
Препрочетете ги, моля, отново и не само тях, а и ескиз 357, и всички, отнасящи се за София, за да се опитаме да сътворим заедно, нещо специфично и ценно за града.

Очевидно, момчетиите от т.н. Визия за София, отдавна и бързо достигнаха до нивата на насищане - на ограничения си професионален капацитет, както бях предрекъл, и обречени - запецнаха. Събирането на изходни данни беше оптималната им организационна работа. След това, се обърнаха към гражданите, надявайки се - те да родят професионалните идеи, до които сами нямаха и няма да имат шанс да достигнат, за да успеят да свършат работата, за която са били наети.
Редно би било това да направят, но с такива възможности - толкова!
По-редно е властта да ги разкара, за да не товарят бюджета на града и да престанат да заблуждават обществото, че ще сътворят нещо!
Особено, в днешно време!
*
Продължават да ме заливат много и различни други проекти с техните възможности за завършването на тази изстрадала, почти столетие, градска зона. Предполагам, че всяка от тях би била великолепна да се реализира, ако нямаше своите си кусури, без една – тази, която, напълно и достойно, ще изпълни планово, пространствено, и функционално, предложението ми … за създаване на една нова градоустройствена среда, необходимо, не само, за да усъвършенства ядрото на града!  Това е, крайно задължително и стои като нерешен проблем повече от 75 години! Но, все някога, трябваше да настъпи  и да не се пропусне момента на реализация, за да афишира пред света своето непознато, дори, за самата нея, уникално морално човешко урбанизирано богатство – непознатата си  религиозна толерантност, духовната търпимост, която притежава, и тя, и града, и жителите му!

Хрумна ми възможността да създам в сакралното ядро, именно - този градоустройствен проект, който ще усъвършенства средата като еманация на човешкия дух - в най-абстрактната му зона като я защитя с религиозната й функция?!
Защо не създам Музей с непозната, дори, за цивилизованото съвременно общество функция, каквато убедено мисля, че няма нийде другаде по белия свят?
Още повече, че градът я притежава – тук и не от днес!
И мога да я създам в центъра на центъра на града като я усъвършенствам!

Музеят ще има възможност да покаже на света, непознат за него, висок религиозен морал, верска търпимост и толерантност към изповеданието на другите – качества, притежавани от българите, от старите и млади жители на прастария град!

Можем, защото в центъра на ядрото на древния сакрален център на София съществува уникална функционална, планова и пространствена религиозна структура, повече от век и половина, заета от специфичната среда на редица, различни по изповеданието си, древни, стари и съвременни християнски църкви, с участието на - единствено запазената в него стара джамия, с близо стогодишната синагога!
Всички, една до друга, живеещи като комшии сред града, с едно в друго, преливащите се пространства!
Вярвам, че знаете - това не съществува, никъде другаде!
Имаше го преди десетилетия в някои от градовете на източното Средиземноморие, но и в Ерусалим, и в Дамаск безславно изчезна или продължава да живее парализирано. 

Защо днес не използваме съществуващата сграда, паметник на културата – на бившата градска баня, отдавна заета от Музея на София,
за да създадем Музей на религиите и религиозната търпимост, на човешката толерантност!
Наистина, защо ли, не?!
И да направим музея, от когото градът се нуждае, за да прослави жителите си!
хаджи мп