N 922
Демокрация ли?

От умрял писмо ще се окаже, един ден, след края на вирусната пандемия, надеждата за възраждане на малкия стопански бизнес и хотелиерството, заедно с ресторантьорството и всичко, изградено с краденото. Тези дейности ще се върнат, с близо две столетия назад, когато българското общество е било затворено, вътре в границите на контактите и периметъра на семейството, тъй като, навън - такъв не е съществувал. Състоянието на съвременното семейство у нас, повлияно от културните, социални, политически и хибридни манипулации не прилича, почти по нищо, на семействата на предците ни.

Днес, дейностите за производство и услуги, наистина, се очаква да претърпят фалит. Огромни загуби ще претърпят, както свръх дребните собственици, които са го създали със своя личен труд, средства и находчивост, но, също така и ония – получили по незаконен път „подкрепа“ от властта на политическата мафия. Идва време, когато голяма част от крадците ще фалират, паралелно с покачването на стръмната линия на скалата на процентите от заболели, от потайния вирус. Ще продават, ще се трансформират, ще продават хотели и предприятия на безценица, ще ги подаряват, дори, но винаги и отново, в своя, а не в обществена полза. Ще го правят, за да оживеят, но няма да имат купувачи. Единствената им възможност са възможностите на институционалната мафия, която ще ги подкрепи и кредитира, за да продължи своето и тяхното съществуване, докато морално здравите европейски власти, не ограничат тези опити. Тогава, кандидат-купувачи ще останат - само бацилите! Крадците ще са доволни да продават, дори, на тях - но и на китайската здравно-политическа пандемия!
*
Не знам, дали, бацилите не са отговор, на всевластния световен финансов капитал и глобалната политическа действителност, на специализиралия се измамен, коварен и непочтен хибриден преход при промяната от социализъм към капитализъм, от комунизъм към либерализъм, и към всякакъв друг лъжлив оптимизъм, и още по-положителни надежди!
Бацилите на болестта убиват и хора, и отношения, и производство!
И за да ги овладеят, и подчинят напълно, управляваните бацили са готови да отпускат и кредити, но при заробващи условия, и огромни обезпечения. Ще има и благоприятни, и те ще са, отново – за избраните, а краят на пандемията ще покаже това като икономически спад, и вярвам, ще е факторът, който ще роди очакваната политическ, и икономическа промяна! В противен случай, бацилите ще съсипят и крадците, и мафиотската структура във всяка държава-членка.   
*
Убедено считам формите на партийно управление, на човешките общества, за изхабени и отдавна  изостанали в развитието си. В същността си те са измамни, защото са естествена форма за нелоялна икономическа, интелектуална и търговска конкуренция.

Днес, човечеството прави огромен технологичен и цивилизационен скок, който бих сравнил, единствено - с Константиновото и Юстинияново начало, както и с Ренесанса, преди петстотин години, осъществени в рамките на столетия! Днес, ние – съвременниците бързаме и не бихме могли да преценим промяната, тъй като участваме в нея. При това, тази промяна е различна по всичко и може би, само - наличието на хора, прави възможно сравнението с времето на последния културен скок.  

От три столетия насам, политическите теории, концепции и догми, промениха съзнанието на човешките общества като избягаха от традиционните норми на управление и обществени отношения като осигуриха, почти, безгранична свобода на политическите партийни образования да използват подкрепата на безпросветните маси при условие, че ще ги „управляват в тяхна полза!“
Очевидното в действията им е, че партиите разединяват монолитната етническа и генетична структура на народите, и създават, и налагат трайни враждебни отношения, които запазват своята жизненост, непрекъснато, променяйки се като тях!
Под партийните знамена маршируват и преди, и днес – несамостоятелни, и обременени човешки същества, за които, единствено, общността им дава сили да изкривяват съзнателно своите, очевидно, малки възможности – в свръхголеми амбиции.

С тяхната помощ, партиите прекъсват развитието на човешките общества!

Те нямат и не биха могли да притежават, какъвто и да е експертен капацитет, заради оскъдната морална и интелектуална същност на активистите си, въпреки огромната им членска маса като, използваните за целта специалисти, са набедени за такива.

На съвременните общества, задължително са необходими нови, кардинални, институционални и властови, и дори, хармонични форми на обществено управление. Необходими са да се намерят други, по-подходящи форми за управление, които да успеят да хармонизират живота им с невероятното им технологично и културно  развитие, за да могат да просперират, ако искат!
мп