Нищо, не дава толкова сила, колкото мълчанието! – перефразирам Леонардо да Винчи.
*
Македонският, сърбохърватският, украинският, малоруският и руският езици са диалектни езикови форми на българския, независимо, че всички се борят за езикова и културна свобода, независимо, и че знаейки добре това, те се крият от истината, бягайки, за да не ги застигне и да им извика на чист български - стойте, опомнете се, какво има за криене – та то, всичко, отдавна е ясно и видно!
Но, не – те бягат през глава, искайки като всеки нормален човек да са свободни и без вериги! Дори, културни, дори - езикови! Не искат да са зависими от миналото, защото и те, най-вече те, са най-умните, най-смелите, те са най - във всичко! И не може, разни българи, от които са се пръкнали или пък, от които, само са присвоили езика им, да се славят, че са неговите първи собственици, че държат и  интелектуалните му права, естествено и върху тази на техните! Известни са ни житейските закони, знаем, че най-жестоки са крамолите за бащиното наследство, дори, на духовното, защото то носи ореола на мъдростта и славата на вечността!

Не искат да знаят, обаче, че не им искаме нищо, дори - да си платят авторските и лицензионните права! Че сме им признали правото да говорят, на какъвто си искат език! Ако искат могат да говорят и на цигански, независимо, че той няма, нито букви, нито писменост, но пък, се говори от милиони! И днес продължават да бягат, мъчейки се да се присламчат към пиратите, и крадците от юг, откраднали, и присвоили си, и история, и култура, но, без да са запознати с кражбата им! Така отричат и генетичната си връзка с нас като наследници на тракийското автохтонно население на Балканите, но, изборът си е техен!

От тях най-смешна е формата на сръбския, защото е естествена, а най-измъчена – на македонския, тъй като е изкуствена. Останалите са се оформили през столетията, на основание на църковната му форма, поради паралелното възприемане на монотеистичната ортодоксална християнска религия и езика на приносителя.
А езикът е жив и той като хората, като обществото, и като живота му, като средата и града, в който живеят – непрекъснато се променя! И това е напълно естествено, и не е изкуствено - както е с македонския. Дори, си признават, непрекъснато и зависимо, с гьонсуратлък и неискреност, с измама, но, и тя си е  тяхна!
Наистина - тяхна си работа!
Можеш ли да дадеш на човек нещо, ако той, не го иска? Не можеш, защото - иска да го открадне! Подобно на крадците от юг – с помощта на късно дошлите неграмотни, тогава - западноевропейци, подобно на тях, но тук, на Балканите! Македонците твърдят, че и предишният, и днешният им език,  са едно и също, а не умишлено променен и манипулиран!
Съвременният български език, също естествено, се е променял, опазвайки специфичните норми, заложени, както в наследения от коренното тракийско население, така и в днешния, наложен от гения на Светите Седмочисленици и Свети Климент – повечето от тях българи, повечето мизийци!

Вярвам също, че знаещите знаят, че доскоро и румънците са използвали българските букви, писменост, топонимия, и какво ли още не – до преди десетина десетилетия, което е видно от названията на местности, градове, реки или най-елементарното - на човешките имена. Но и те не мълчат, и те искат от нашата история, защото нямат чисто своя, стара, славна! Искат и пренаписват историята, все едно, че те са я измислили.
Възприели са буквите ни и толкова, както сърби, както хървати и словени, и словаци! Някой да им е казал нещо, … че са копирали чужда интелектуална собственост или нещо подобно!? Не – живеят си живота, а тия, македонските  борци не могат да спят от притеснение, че ще им забраним да си говорят изкривения български. Няма такова нещо – нека да си го говорят, нали, се разбират. Може и да се срамуват, за смешните му форми, но, той си е техен, и те си го харесват! Не им искаме и пари за това, че ползват нашия! Нека са живи и здрави, нали, са ни кръвни роднини, за които предишни българи, а не сърби, са жертвали и душата, и живота си, за да живеят, и те по човешки свободни! Въпреки, че не го признават вече – малко повече от половин столетие време!

Някои като руснаците, пък, се възползват от благостта и добронамереността на българите, и си приписват авторство върху старите езикови църковни форми, съзнателно забравяйки за присвоените книжовни богатства, за пренесените в Киевска Рус документи и творби на български автори, написани на чист български език, умишлено забравяйки за Свети Киприан, българинът - техен първи патриарх, и за племенника му - философът, и писател Григорий Цамблак, самозабравили се, и свикнали с крадливата си наглост да копират, присвояват, и използват чуждата интелектуална собственост!
Предпочитат и харесват да преиначават, и манипулират истината, сякаш, историята не я знае или я е забравила. Или си мислят, че като я изменят – тя ще се разболее от някой вирус и сама ще се промени, в полза на похотливия им интерес, плачейки, ридаейки, дори!

Чудно е и измамното „незнание“ на, уж, грамотните европейски институции, които
отлично знаят, че българският език и говор са първородните, че тяхна е интелектуалната собственост, която не зависи, нито от големината на държавата, нито от броя на оръжията за масово изтребление, а от почтеността на институциите в Съюза, както и от ума, и гените на древните ни родители!    
*  
Днес прочетох следния кратък и остроумен виц –

Забраната да се ходи в горите, се налага от опасения, че ще се сформират партизански отряди!

Моят отговор е, че властта има право да се опасява, защото шумкарите ще говорят на някои, от споменатите по-горе, диалекти на българския, а тя - няма да може да се разбере с тях по човешки!
мп