Кой, кога и защо, толкова повърхностно, е измислил неестествената метаморфоза на бившата социалистическа държава в институционалното недоносче пред нас, е неясно, поне - за мен!

Кой и кога събра бъдещите участници в планираната житейска, и политико-икономическа театрална постановка, обаче е, очевидно - по-ясна! Видяхме ги, защото познавахме част от майсторите на пантомимата. Въпреки, че не вярвахме, че сценарият им ще е толкова елементарен и посредствен!

Животът и последователно разигралите се сцени от него, ги опровергаха. Отрекоха, дори, себе си – толкова малоумна беше трансформацията. Сякаш, беше предназначена да просъществува само едно късо и студено лято – дребен, миниатюрен и отвратително миризлив  отрязък от развитието на съвременното човешко общество.

Дали, творците откриха просветлението, продължавам да се питам и днес, когато гледам и слушам виковете на недоволство на хората, и града!
Дали, чуждите сценаристи и нашите майстори на изпълнението успяха да усетят мириса на собствените си творчески екстременти?

Вероятно, не - защото най-лесно се пропуска очевидното!
мп