Политическите страсти обхванаха и объркаха душите и сърцата, мислите и действията на целокупното българско население. То няма, какво да яде, няма работа, която да работи, а се занимава с виртуалните идиотски измислици, на добре платени икономически и политически манипулатори.
Учудващо, но факт!
Народът подивя в рамките на двайсетина години и загуби точните си представи и преценки като, в мислите и действията си, подчини всичко от своя живот на крадене чрез политиканстване. Подчини, дори и архитектурата, и градоустройството, дори, другите изкуства, за които се изискват много и специфични знания и богато творческо въображение, което се изгражда бавно и с много труд,  и никога със сигурен успех за крайния резултат, които оформят в хилядолетията, бавно и полека, вкуса на човека.

Вкус ли казах? Не, не искам да се занимавам с тая тема – нали всеки притежава свой, различен вкус, различаващ се от вкуса на другия, навсякъде по света! Вкусът е частна собственост и е единствената такава, която през хилядолетията живот, на човека, не е променяла собствеността си и се е раждала, и умирала, заедно със собственика му.

Имануел Кант / 1724-1804 г. / казва, че „за да различим, дали нещо е красиво или не е, ние отнасяме представата, не чрез разсъдъка към обекта на познаване, а я отнасяме чрез силата на въображението към субекта и към неговото чувство за удоволствие или неудоволствие“. Затова….“.Съждението за вкус е естетическо съждение….и не е познавателно, а основата за определяне не може да бъде друга, освен субективна…..Вкусът е способността да се преценява красивото.“
*
Кой и какво формира нашия вкус? Защо харесваме повече това, което познаваме?Това е хилядолетният човешки опит, който днес, сякаш се е изпарил от паметта, от знанието и оценката на народа. Днес, той създава грозното, защото на това е научен и се е хванал с глупостта, за да живее по-лесно, а разни манипулатори го блъскат ли, блъскат, за да пропадне напълно в пропастта й – там в Долната земя!

Загубата на изящния вкус е мигновена за индивида, насочил се да преживее краткия си живот с инстинктите, подарени от природата. Възвръщането му, след загубата, трае столетия.

Кой и защо унищожи изяществото във вкуса на българина и българката? Търсено ли бе това, за да се принизи умишлено достойнството му, да му се втълпи комплекс за малоценност? Знаете ли, предполагате ли, мислите ли? Кой или коя, все ни бута извън пътя на историята, след като предците ни са едни от авторите й?

Говорете, пишете и споделете – защо мълчите, а не кажете, дори крещете?
мп