За културата, преднамерено

„We dream of a time when culture is central to inclusive, plural, open and sharing societies“.
Мечтаем за времето, когато културата ще е централна за включените, обща, за множеството отворени и споделящи общества.
Надявам се и вярвам, че европейските политици, все някога, ще достигнат до заключението, че единствено тя, от всички човешки дейности, оставя дири, следи от отминалото и преживяно време, разбирайки, и оценявайки това. Само така, биха могли да демонстрират и своята, и тази на народите си. Още повече, това ще е култура, която не е оцапана от политически догми и интереси, и ще е идентична с културата на етносите им.
*
Видяхте ли, обаче - ниската култура на адмириращите премиера, от провинциалния град? Учудващ, нескопосно моделиран спектакъл, унизителен! Обиден.
Дали, е възможно – културата да се скара и веднъж за винаги да се разведе с политиката?! Не знам. Ако някой знае – моля, да го сподели. Още повече, че двете са, крайно противоположни и отблъскващи по характера си, човешки дейности.
Там, където има култура – липсва политика, а там, където има замесена политика – липсва култура! И то - във всички съществуващи, и познати творчески, и нетворчески, обществени, лични, и специфични дейности.
*
Технологичният прогрес на съвременното общество спомогна да се създаде глобалното и никак, не е чудно, че се създават видими и не толкова видими, високо организирани общества, които са загрижени за бъдещето на света, и които си поставят амбициозни цели, за да ги реализират, и го опазят.
За тях би трябвало да предизвикат интерес и констатациите, защото всички, без изключение, изпускат обединяващата и възпитателната сила на културата. Дори, не я забелязват. Използват всички възможни, измислени, съществуващи, но и неоткрити форми на принуда, и наказание, но забравят добронамереността на културата на своите етноси.
А тя притежава могъща сила! Вечна, бих казал.
мп