Градът, хората, времето и пространството

 

Борбата за овладяване на удобни и сигурни търговски пътища, никога няма да спре и като че ли, те ще се окажат по-важни, дори от енергийните източници! Тя ще е вечна!
*
Животът, обикновено, ти дава онова, което ти си му дал. Голям скъперник е!
*
Управлението на етносите е форма на обществено управление, далеч по-добра и по-дълго употребявана, и изпитана от останалите. Тя съществува хилядолетия, управлявайки хора от един ген, с една вяра. По-устойчива е, отколкото механичният сбор от различни етноси в една държава, с различен бит и култура, с различни верски изповедания. Нали, с подобна, ние живеем столетия. Този сбор, неминуемо, се разпада или живее отделно – в паралелните си светове.
*
Как може да се развива икономиката на страната и да се повишава благосъстоянието ни, след като половината от населението е непродуктивно и неграмотно! Управлението на човешкото общество трябва да се върне към коректността и яснотата на управление на етническа основа, защото, чрез тази форма - се минимализират вътрешните противоречия и конфликти, характерни за останалите, познати.
*
Поведението на слугите прилича на това, на плъховете. Затова и гонени от страх, манипулаторите често ги сменят.
*
Компетентността на политическия и икономическия ни „елит“ не отговаря, нито на времето, нито на скоростта на развитие на съвременния свят. Това се вижда от всички, дори и от тях, но с малкото възможности – толкова!
*
В България, при избори гласуват, около, десетина процента, от имащите право. Може би с толкова сила и мощ, от капацитета на обществото, се управлява, което е умопомрачително малко, още повече, че сред тези дребни проценти, трудно ще се открие умен, можещ и морален! Повечето са буфосинхронисти, имитатори.
*
И възрастни, си оставаме деца, вярващи в доброто, което очакваме.
*
Творците се различават, един от друг и по средата, в която работят, и отразяват, и по клиентелата си.
*
В развитите икономически страни съществуват условия на бързо мислене и динамични отношения, в изоставащите – мафия, и летаргичен сън. Разликите се налагат върху качеството на творбите им, нищо, че у нас, някои се само-издигат и самонаграждават, тъй като, обичат ламаринените, и пиринчеви  украшения, повече от творбите си.
*
Питали ли сте се, защо няма сполучливи и полезни градоустройствени, и архитектурни конкурси? Отговарям си, че липсва нужда от тях, а, ако се появят някои – целта им е обикновена манипулация, за да спечелят, обикновено, своите. И, никой не се интересува от друго, освен от парите, които си делят.
*
Питали ли сте се, защо в България не съществува режим на защита на авторството? Защо всеки краде, без да го е страх от закона? Вероятно, защото няма ред, защото е наложено безредие!
*
Улицата определя физиономията на града, а допълнителните функции край нея, създават образа и атмосферата му. Там, където липсва - няма град, а имитация.
*
Към края на живота си прописах. Отдадох се на натрупаните знания, култура и опит, получени от уникалната ми професия. Лека-полека, достигнах до есеистиката като подходяща форма на общуване, а възпитанието от детството, ми наложи рамката, в известен смисъл и на моралист.
Синтезирах миналото и настоящето на градската среда, защото се насочих към тази, най-отговорна част от професията, свободен и неограничаван, тъй като считам, че я познавам. Превърнах се в описател на града и проблемите му, на политиката, която го управлява, на антропологията, и семиотиката му. Бях и оставам, единствения архитект у нас, който повече от двайсет години се е занимавал професионално с бъдещето на градовете / 1972 – 1993 г. /  -  с Експерименталния жилищен район, т.н. ЕЖР „Витоша", жк „Малинова долина“, групата в „Младост“, проектите за Плевен, реализацията в Добрич, задочната аспирантура на същата тема и спечелените градоустройствени, предимно, и архитектурни конкурси.
*
В областта на градоустройственото проектиране работеха единици свестни и разбиращи, защото за него се изискват огромни знания, и неограничено въображение, както и чувството за мярка към градската среда, а, и владеенето на дипломацията на компромиса.  Прекалено, много повече бяха имитаторите и ония - „професионалисти“, с патериците. Ситуацията днес е отчайваща!
Макар и нескромно, но ще го заявя. Почти всичко, което се изпълнява и изгражда от новото управление на техническата власт на София, в едрите му рамки, следва препоръките, които добронамерено направих, през последните години. Това потвърждава и правотата, и полезността на изводите им. Ако не вярвате на думите ми, препрочетете градските ескизи,  от 1 до 361, засега.
*
Отдавна, не се състезавам с никого, а, само със себе си. Сам вдигам летвата, която трябва да преодолявам. Сам избирам това, което трябва да уважавам и почитам. Трудно се поддавам на внушения и манипулации, ако, не съм прозрял същността им.
*
Съзнавам, че архитектите се различават от професионалните спортисти, почти по всичко, дори по възможността да упражняват професията, до края на живота си.
*
Чудя се, защо терористите унищожават средата и отношенията, в които, и те живеят? И те! Убеден съм, че не биха могли сами, по никакъв начин, да ги възстановят или усъвършенстват. Иначе, щяха да се опитат да сторят това, в местата, от които идват.
*
Агломерациите са по-висша, по-обхватна урбанистична и музикална творба, която би могла да доведе човешкото съществуване, в нея - до по-съвършена музикална и пространствена хармония.
* 
Предлагам на българското общество да приеме нов, усъвършенстван модел на  държавно и градско управление, като анулира съществуващия, премахвайки политическите партии и централизираната власт.
В името на просъществуването ни като жители на градовете и държавата! 
мп / април 2017 г.