Паметта на всеки от нас, събрана в общата - ни прави народ!
Твоята и моята, нашата памет - ни прави живи!

Вечна памет за достойните!
Вечна памет за жертвите!

Страхувам се да не спрем да помним. Спрем ли – бързо ще издигнем стена на безпаметност, ще се разкъсат връзките между поколенията, ще изчезнем! И неминуемо, всяко следващо, ще започва отново - от началото на съществуването на човека, и от времето на приматите.

Трябва да препредаваме паметта си! Иначе, неуспешно ще търсим корените си, подобно на неговите части и парчета - загубили се, като че ли, завинаги!

Безпричинно убитите показват, че народ, който осигурява живот на приспособимите, рано или късно, загива, защото е обречен да се връща постоянно към началната фаза на сдобиване с разум и към животинските форми на живот! Животът на българския, а и не само неговия, показва тази зависимост!
Не е важно, само да живееш, трябва и да даваш, колкото можеш, да се стремиш да си полезен, а не денонощно да крадеш  -  от труда и ума на другите!

Но, като че ли, приспособимостта е по-важна от ума и разума, с който сме надарени? Тя изключва, от поведението на съвременниците ни, добронамереността и добросърдечието.

Дали, някой знае, поне един, от наскоро забогателите, който е дарил?

Вечна памет и мир за душите на жертвите!
Страхувам се, че ще си позволим да забравим, че ще спрем да помним като някои!Сами ще издигнем, от страх, укрепления на безпаметността!
А, не се ли загубихме, приспособявайки се?! Не обърнахме ли гръб на доброто, на моралното, на човешкото? И то, само, за някакви си стотина години.
Не измислихме ли своята нова история, не крадем ли от чуждата - заради това, че вече нямаме своя, истинска и свястна? Стойностна и своя, каквато искаме! Крадем от страх, че сме никои, че неминуемо и такива  ще умрем – без да оставим  следа като другите!
Защо позволихме на пелената на измамата, сътворена от безполезните, да покрие отровените ни деца, да отрови всички ни, да изгони достойни?

Питам се, защото виждам, че и днес като вчера, всяко поколение започва своя живот, без да се поучи от делата и постиженията, на живелите преди. Сякаш човек, наистина, се връща, отново и отново, към времето на приматите?

Защо не спрем, услужливо да фалшифицираме паметта си, защо продължаваме да живеем, само като се приспособяваме?!
Безсмислено убитите и днес ни показват, че народ, който целенасочено изтребва своите свободомислещи, знаещи, и можещи, и умишлено ги заменя с живота на приспособимите, и безполезните, загива, защото е обречен да се връща, постоянно, към тази начална фаза на развитие, към първоначалното натрупване на ум, и разум!

Животът на българския и не само неговия, но, особено неговия, отчетливо показва тези зависимости и като че ли, не служи, никому за поука!
Не е важно да живееш, някак си – дори, само като се приспособяваш и нагаждаш. Дори, добре да живееш, не е достатъчно, защото си го постигнал, лазейки, продавайки се!
Трябва да даваш, ако можеш! Колкото можеш, каквото можеш!
Нужно е, да се стремиш да си полезен на идващите, на децата!
И без да крадеш плода на ума на умните, труда на трудолюбивите, да изсмукваш силите им!
Но, за да си научен да даваш - се възпитава при повечето от нас, а някои си го носят от рождение. Къде са те, къде се загубиха, защо ги покри прахоляка на живота, разнасян през годините от всеки живял? От тия, които, нито могат, нито желаят да се сдобият с тези превъзходни човешки качества, защото знаят и усещат, а са и научени, че да крадеш е по-лесно, особено, ако - не можеш друго!
мп