Питали ли сте се, дали, човешките протестни действия  – преди години и днес, си приличат по нещо? Отскоро разсъждавам по това сравнение, защото трябва да знам.

Убеден съм, че отговорът е положителен, независимо, че и времето, и хората са различни, че културните и технологичните нива на цивилизацията са променени, спрямо предишните години и столетия. Обединява ги общият краен резултат – протестиращите, винаги губят, овладени във времето от интересите на непротестиращото малцинство – силно, лукаво, пресметливо и брутално.

Когато протестите успеят, при реализацията и развитието си, макар и случайно –  постепенно се компрометират, заради управленско неумение и последвалата ги човешка, културна и политическа разединеност, и разпокъсаност. Свидетели сме, бяхме свидетели и ние, на подобно пропадане. Вечните съперници, обаче, продължават да съществуват - със същата сила и устойчивост, както през цялата човешка история, без да се променят с нищо, а това е жалко.
*
Колониалните интереси на западните и източните европейски, и световни сили носят огромна вина за своите грешни, предишни „дипломатически“ решения и действия. И днес, те  отчетливо продължават да нарушават добросъседските отношения, особено характерни, между съвременните балкански държави!

Наложените, преди столетие, задължителни за изпълнение, политически договори, продължават да са кървава, незаздравяла рана и продължават да демонстрират, неумиращите интереси на Великите сили, да ги разделят, за да ги владеят! Днес, тези решения не правят чест на великите народи  на Русия, на Франция и Великобритания, защото времето на разединение и войни, като че ли, отмина и е дошло време за обединение по пътя на общия технологичен прогрес!  

Защо наследниците им продължават да си затварят очите, защо не погледнат и не променят по пътя на диалога – състоянието и живота на българското население от Западните покрайнини, Беломорието и Северна Добруджа, на статута на островите, намиращи се до западните и южните брегове на Турция - политически изключени и несъобразени с международните закони  за териториална принадлежност, удовлетворили вълчия апетит на съседите им?  Защо не се трогнат от живота на забравените българи в Сърбия, на генетично доказаните българи от Косово, Северна и Южна Македония, от Румъния, Молдова, Украйна и Русия? Дали, тези съседни страни се превърнаха в по-силни и по-умни държави, след като заграбиха чуждата земя и чуждото население?! Отдавна, „умряха“ и политическите им догми за религиозно, културно и политическо величие! Очевидно, че днес – страните и народите на Европа се стремят да забравят войната като средство за териториален, религиозен и културен експанзионизъм!
Но, не всички, като че ли!
мп