Дали, днешната световна пандемия не е прът в развитието на новоизградената псевдо-капиталистическа, социално-икономическа, финансова, технологична и политическа система?
Как мислите?
Струва ми се, че е спънка - за икономическото израстване на търсещите - финансовото си еманципиране, бивши социалистически страни, които използват световните технологични постижения, но се стремят - сами да експлоатират своите народи, географското си положение и търговските си предпочитания, по старому.
Нищо, че днес - действителността е друга. И светът, и те – отдавна, не са същите!
*
Отпадащата от световните международни състезания социалистическа социална и икономическа система, официално проплака от болка и сътвори емоционална едноактна театрална пиеса, преди края си, чрез която се надяваше да се измъкне и да оживее, за да продължи своята власт над подчинените й народи и мъчителното им съществуване!
Канеше се да се преобрази в откровена имитация на конкурентната система, но по свой - неин си, социалистически път, преобладаващо използвайки негативите й в хиперболизиран мащаб, от които носителите й се бяха отървали, при своята еволюция! А актьорите? Те си останаха същите като се промениха за кратко, колкото да изиграят пиесата си.
*
Без значение за страните беше и това, че цяло столетие едната беше кълняла другата, беше й предрекла, дори - скорошен край, а днес, се канеше да я моли за пощада, поне - за неграмотния си елит, мамейки, за пореден път, суверена си! А той, народът - от опит знаеше, че злото скоро ще се съвземе и ще започне тъпкано да отвръща на стореното добро! Блажени са вярващите, ще кажете, познавайки и нрава, и характера, и възможностите му, тъй като - успешно ги бяхте преживели!
Вероятно и шмекерите от Запад също са мислили като вас, защото бързо се съгласиха с молбата, но при няколко условия, които още, след като затвориха вратата на преговорите и едните, и другите - забравиха! Отново, започнаха да пеят старата си песен - на нов глас, все така, фалшиво и уверено, но – нали, никой, никого не слушаше вече, докато на едните им писнаха непочтените игрички и претенции за привилегирована бедност, и решиха да ги разкарат.
Всеки трябваше да се оправя сам, защото във взаимоотношенията им, отдавна, се беше върнала предишната некоректност в поведението на някои, самозабравили се, артисти, които, като че ли, отново, повярваха, че са велики! Беше се събудила и довчерашната наглост, за да нарушава договореностите – в своята страна и навън, и къде ли, още не, по света! Повярваха си, че и политически са се стабилизирали, и отново запяха познатата песен, прославяща агресията, ярко изразявайки, единствено, слабостта си.
*
Дали, можеха да бъдат конкуренти?
Възможно ли е и днес, да продължават да си партнират?
Мисля, че не!

Не съществува и основа, на която да се конкурират - нито на иновативна, нито на технологична, нито на социална! И между възможностите на икономическото състояние на двете страни, продължаваше да съществува огромна пропаст, независимо, че и двете политически системи изграждаха капиталистически начин на своето съществуване, но при едните не съществуваха в действителност и заради това, достигаха до коренно различни резултати! При едните реално липсваха, каквито и да са форми на конкуренция, и интелектуална свобода, а при другата – социализмът успешно си пробиваше път и все по-активно се налагаше.

Не искам и да вярвам, че едните са наивни, а другите -  просто се мъчат да се възползват от привидната им отстъпчивост?
Можете ли да предположите -  кой, кого щеше да измами утре?
Мисля, че не, защото и двете страни познават достатъчно добре възможностите на метаморфозите на политическата мутация и заради това - всяка щеше да продължава да играе, и да отстоява своята позиция в общата световна пиеса, колкото може, и колкото й позволява другата! Днес - по-слабите, все още, продължават да се опитват да измамят по-бързо и по-успешно, развиващите се.
Защо?
Писах, преди време, за този проблем. И реших, че това е единственият им начин да оцелеят и като държава, и като народ, и като култура!
Защото при молещите се липсва основата на историческата хармония, липсват и  резултати от отминалите социално-икономически отношения на съществуване, на неизвървения институционално-политически път на развитие, което ще рече, че те продължават да са оправдано исторически изостанали, тъй като, прескачайки  социални строеве, които не са изминали пълноценно - нито пътя на феодализма, нито на капитализма, те се намират в неопределено социално и политическо състояние. Тази е и причината, която ги затрудни и измъчи, при установяване отношенията на пресветлия комунизъм. Имам чувството, че искаха да опровергаят и Маркс, но, както се разбра - безуспешно.
*
Днес, едните повторят старите си грешки, смело прескачайки столетия, от нереализираното си развитие в бурното, но кратко тристагодишно съществуване като държава! Заради това, за тях нямат съществено значение и изпълнителите на Операцията при съвременното спасение ... на малцинството им, разбира се и дали, използваните бяха престъпници или необразовани малоумници. За всички идеолози - това беше без значение! Важно остава - как, кога и дали, ще се реализира замисленото!
*
Безспорно, съдбоносна остава съдебната система, която превзеха и успешно управляват! Тя създава и приема своите закони – тези, които пазят съществуването на новопостроената „сграда“ от разрушение, за да не се мъчат, отново да изграждат съграденото! Елегантно се отърваха и от участието на изградилите предишната, използвайки,  само - специалните възможности на специалните служби!
мп