Отново ще говоря за града.
Повод за това есе е динамичността на проблема с функционалното отреждане на една малка, дребна зона в центъра на града, чиито функции и предназначение, би трябвало да са дело на градостроители, а не на политици или журналисти, незнайно защо - ангажирани с разрешаване на тежките градски устройствени, архитектурни и транспортно-комуникационни проблеми - като частта от ул. Съборна в София,
и не само!
Използвам отговора ми на въпроси на колеги от специализирания сайт.



                                                                                                                      Colossal

Крайно време е политическите интереси да се разграничат от интересите на града, а гражданското общество да намери подходящите специалисти, които да се ангажират с проблемите му. Не е възможно хора от други професии да дават съвети за развитието му, тъй като не ги разбират. Защо не отидат в болниците или в полицията, например. Професията на градостроителя е следствие и продължение на творчеството на Твореца и Природата, "създали" ни, и оформили средата за живеене, труд, за обучение и т.н.

Градът и живота на хората са непрекъснато развиващи се организми, а проблемите им са безкрайни, и взаимосвързани, и не е възможно мнението на човек, който не е прочел, дори, една книга на архитектурна тема, да тежи при търсенето им. Това е твърде сетивно, неинтелигентно и неразумно, а на всичкото отгоре води до постоянен регрес, тъй като не решава проблемите, а ги задълбочава.

Преди две десетилетия, а неколкократно и след това, предложих на администрацията на кмета, на общинския съвет и на техническата власт на София решения за транспортно-комуникационната й структура, на пешеходната мрежа и на велосипедното движение, обвързани с архитектурата на съществуващия град и взаимозависими.
По-късно предложих проекта "Планина-Град-Планина", който и днес продължава да е актуален, и в хармония с търсенията, и проектите на ЕК - за чисти, и зелени градове. Предложих създаване и на нов линеарен град по поречието на реката - "София - Искър", за да се преодолеят в бъдеще последствията от загубата на хилядите панелни жилища, след края на техния експлоатационен живот.
Предложих и други проекти, които ще усъвършенстват градската среда, създавайки –
Национален музей на българските букви, писменост и култура в сакралната й зона,  
Национален исторически музей - също там, както и 
нова сграда за напълно самостоятелен музей на София, който ще позволи да се създаде такъв и на ... Водата.
Предложих нов поглед и ново пространствено решение на сакралния център на града, обвързано с уникалните му качества - събрало в една уникална връзка сградите на различните вероизповедания! 
Предложихме публично-частно партньорство
на Столична община, за да изградим липсващите места за паркиране и гариране, без финансово да се ангажират града и държавата.
Властта, обаче, не иска да използва предложенията, а предпочита да се занимава с дребни устройствени проблеми и с ниско образовани "специалисти", независимо световно известния факт, че не е възможно колеги, непритежаващи знания и опит - да се занимават с развитието на един три милионен град. За съжаление, те могат да имитират и да присвояват идеи, които - поради неумението им, не довеждат до никъде, а това е още по-вредно, защото градът се нуждае от разумни и работими перспективи.

Творчеството, особено в архитектурата, е твърде сложен процес за някои колеги и дейността им го показва. Не всеки, завършил специалността, би могъл да се превърне в зрял и елитен проектант - архитект или градостроител. Тази осъзната немощ води, почти всички от тях, към длъжността на чиновника, която е зависима от политиката и изисква, съвсем други качества.
Върху професионалното оформяне на всеки от нас, особена вреда нанася обвързването и зависимостта на градското планиране от временното политическо управление на града. Наистина, властта е демократичен избор и е важна, но е временна, а градът – вечен!

Проблемите на София се нуждаят от опита на градостроители и архитекти, от инженери-комуникатори и от всички специалности, отговарящи за инфраструктурните проблеми на урбанизираната територия! И не само, а и от икономисти, както и от усилията на всяка власт, която трябва разумно да „претегли“ компромисите, и да ги реализира, обезателно и безапелационно - в посоченият ред на отговорност към проблемите, а не да ги възлага на недостатъчно компетентни, да не употребявам по-силни думи, "колеги"!
Нелогично е, когато последователността при планиране и проектиране се нарушава, защото некомпетентните, почти винаги, допускат грешки, и то – кардинални грешки, които нанасят с времето непоправими вреди!
Властта, макар и временна, няма интерес да греши като си сътрудничи с такива, тъй като те я компромитират!
За пример - погледнете малоумното откъсване на града от Планините!
мп