Мащабът и редът на неговото налагане в урбанизираната среда, и сред различните форми на човешкото съществуване, е задължителен като изразните форми личат, не само - в устройственото планиране, но, задължително и безспорно, и във всичко, свързано с човека, с неговата материална, и духовна култура, с  формите му на поведение, и отношения.

Принципите при проектиране и устройствено планиране изискват използването на утвърдените норми, и мащаб на всичко - в отношенията
между застроеното и природната среда,
между площта на застроеното и свободното в белязаната зона за използване,
между площта на жилищните и останалите градски функционални зони за труд, обучение, отдих и култура, за спорт и за останалите, разнообразни интереси и дейности,
както между площта на улицата и зоните за другите участници, в неспирното движение в града,
между необходимостта от пешеходно, велосипедно и автомобилно движение,
на парковете и застроените площи,
между тях и промишлените зони, но и между тези, и другите без нея, спрямо всички останали елементи, съставляващи урбанизираната територия - винаги съобразени, основно и подчинено на мащаба, и ергономията на човека!

Човешкият мащаб е и остава мярката, която е и ще доминира над всичко в града като цяло, и като детайл! Той създава и подчинява абсолютно всичко, и в средата, която обитава, работи и живее, и в тази, в която се образова и твори, и в която се лекува или се защитава.
Мащабът създава възприетия ред на съществуване, а липсата му замърсява хармонията межди елементите, нарушава и създава градската дисхармония, а тя, от своя страна, осигурява или отнема удобствата, към които човешкото общество се е стремяло, усъвършенствайки се и към които не спира да се стреми.
Мащабът е задължителен, защото е функция от нуждите му, за да е в услуга на човека и защото е следствие на усъвършенстваните отношения на красивото му хармонично тяло, разум, опит и въображение! Заради тези изисквания, градът е задължен да си прилича с човека, а какъвто е човекът, такъв е и градът му - естествен продукт на безкрайното му въображение, и разум!

Обикновено там, където са загърбени или занемарени тези изисквания – жителите обитават непълноценно урбанизираната територия. Понякога, тя е следствие от недобра предварителна преценка на качествата на белязаната среда или е унаследена, и доразвита от следващите поколения, извън ергономичните граници на нормалното човешко тяло, разум и нужди, потискайки ги! 
Хармонията, която би трябвало да съществува и да функционира между отделните устройствени системи, прилича на човешката, и не е обвързана, само - с човешкото тяло, а е следствие от стремежа и резултатите на творческата му енергия, за да може да живее човешки тук, в града. Разбира се, ако жителите му са нормални същества.
В градовете, обаче, вегетират всякакви – и зрящи, и слепи, умни и разумни, прости и смутени! Средата ги формира, спрямо своите възможности или ограничения и така се раждат повече умни или преобладаващо глупави и слепи, без да могат - дори и да се стремят да променят еднообразието си на хора, заедно с градовете.
Ще кажете, че не е възможно градът да е прост или глупав, но светът на градовете е ярко доказателство – едни са безумно сиви и ограничени, а други – красиви, пленителни, чаровни, живи като жителите им!

„Най-лошото е да догонваш и да се молиш!“ – спомена наскоро водачът на най-голямата по площ страна и ще се съглася като прибавя от мен – дори, когато имитираш. Тогава настъпва смут!
„Няма по-голям смут от смута на един прост ум“, пък смята Франсис Скот Фицджералд като ще се съглася и с него, защото е обидно да нямаш, нито познанията, нито опита, за да изградиш и да се грижиш, в подходящата степен на своето развитие, за града си! А, само - да имитираш!
Очевидно, градоустройството и архитектурата на изостаналите, и изоставащите градове като София, не се нуждаят от много ум, нито от специализирани знания. Те се управляват, преди и днес от чиновници, които не притежават достатъчно такива, нито достатъчно разум, а животът в тях е красноречив и ги демонстрира.

Върхове, в градоустройственото планиране и архитектурно проектиране, за да прилича градът на град, биха могли да се постигат, само, когато има хармония между разума и опита на временната власт, и обществото, както и съвпадение или близост на интересите, и творческо вдъхновение, между нея ... и творците!
мп
следва