ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1031
Принципи на устройственото планиране 4©




Върхове в градоустройственото планиране и архитектурно проектиране биха могли да се постигат, за да прилича градът на град, само - когато има хармония между разума и опита на временната власт, и обществото, както и съвпадение или близост на интересите между нея - и творците!
*
Но, кой би могъл да осигури на града тези отговорни хора, притежаващи разум, знания и опит за създаване на норми и форми на ред, подходящи за града, и за съществуването му?
Кой би могъл да ги създаде и научи, за да използва истинските им възможности на творци в областта на устройственото планиране и инфраструктурното обзавеждане, за да успеят да се достигнат нивата на идеалното и мечтано от всеки от нас … жители на градовете!
Това е изумителното общество на гражданите, чието въображение би могло да надхвърли възможностите и границите на всеки отделен, негов гений! То е в състояние да създаде и използва специалността Архитектура и Градоустройство, която по своето задължение е най-близка до имагинерното творческо въображение на Създателя и която е призвана да създава, и да се грижи за съществуването на човека, и града! Единствено, то е задължено да изисква, да обмисля, да критикува и да хвали техните възможности, и работа, защото то финансира общото си съществуване, а освен това, е и потърпевшо!
*
Още със завършване на образованието си, обществото и те се определят в три основни дейности – всеки, според творческите му възможности и амбиции::
в областта на проектирането,
в областта на контрола и изграждането,
и в областта на изследването на наследството.

Областта на проучване и проектиране е еманация на архитектурното образование, което носи и истинската цел на професията. Тя разгръща творческите граници на всеки архитект до степените, които отговарят на задълженията на професията и са пример за нейната свобода и независимост, тъй като е призвана да създава средата на човешкото обитаване, а се задължава и морално да им служи. Нейните представители са истинските творци проектанти - градостроители и архитекти.
Вторите, сами се насочват към „упражняване“ на контрол върху проектираното като спомагат при реализацията му. Те създават нормите и законите по формирането, експлоатацията и поддръжката на урбанизираната среда. Тази група колеги не притежава висотата на творческите възможности, знания и божествено вдъхновение на утвърдилите се творци от първата група, но интелектуалното им ниво, не е по-ниско – тук са, защото притежават други специфични качества, които първите нямат или съзнателно отбягват да развиват и използват.
Групата на третите специалисти, също, не е на по-ниско интелектуално ниво от първите две, но колегите от рано изразяват своите симпатии към следите на невидимото минало, на устройственото планиране и предишни форми на строителство. Те се занимават и отдават творческите си сили за откриване, реставриране, демонстриране и социализиране на сътвореното от предшествениците ни. Тази специализация изисква специфични знания и усет, творческа съсредоточеност и изумителна пунктуалност, които практикуващите, предишните две насоки или не притежават, или слабостта и увлечението им към техните сфери на реализация, емоционално ги превъзхождат!

Има, още една творческа професионална сфера като мисля, че за нея се изискват общите познания на основните три групи, практикуващи професията на архитекта – тази на т.н. научни работници и именно, заради трудността да се сдобие с тях, който и да е нормален човек – тя не успя да се наложи сред изброените, важни и отговорни пред Обществото, дялове на специалността, а може би, не просъществува, и защото беше незряла професионална, социална и политическа добавка като имитация на дейност, продукт на други обществени и социални отношения.
Разбира се, всяка насока искрено изразява и днес – влечението на всеки към творчество в обществена полза.
*
Сред отделните насоки на практикуване на професията съществува скрито съперничество и това е напълно нормално. Особено, силно е изразено при придобиване на власт над другите като най-устойчиво услужлива е втората.
Тя е близо до временната власт, а колегите, ангажирали се с нея, притежават и тогава, и днес - онези форми на човешки отношения, които бяха по-близо до политическото служебно усърдие, отколкото до творческата свобода, безкрайно нужна на твореца, а това предизвиква тяхното професионално и човешко изоставане, но - не и материалното!
Естествено, в средата на общността, съществуват стаени и рядко изразявани чувства на неудовлетвореност към собствените възможности, към времето и средата на реализация, на завист и огорчение, и изключително рядко на самозабрава от постигнатото, още повече, че съвремието на професията показва превъзходство на представителите на напредналите технологични общества, и безкрайно рядкото - на изоставащите, и бавните като нашето.
Подобно е сравнението и при градовете!
Ето защо – отново, ще посегна към изразеното от гения на Скот Фицджералд и не, за да го имитирам, а да прибавя.
„Нищо, не е толкова неприятно, колкото късмета на другите!“ – казва творецът, а аз ще добавя ... и към ума, и към постиженията на себеподобните.
*
Обикновената власт и обикновената й простота могат и създават, само, обикновени за обществото и за града, неща, а за да си в нея, не се изискват, нито много знания, нито висока култура или енциклопедичност, нито най-същественото – морал и отговорност към Обществото!
Заради това, от тези, които определят насоките на търсенията в съвременното градоустройствено, планово и пространствено развитие, не се търсят изискуемите степени на познание и опит, а се избират, именно, онези, които притежават високите степени на политическа сервилност, зависимост и изгода. За съжаление, този избор, никога не постига и не може да постигне търсеното, и очакваното от Обществото! Защото тази недефинирана, но отчетливо видима, форма на практикуване на професията, остава дълбоко вкоренена в устоите на предхождащите и съвременните институционални структури на човешките общества, което нанася трайни вреди на града, на жителите и обществата.
Някъде е различно, но най-видимо и крещящо, е у нас.
мп