Градът прилича на всички нас като цяло и поотделно!
На нас умните и на простите, на загрижените и на безхаберните!
На нас красивите и на ония – грозните!
Прилича и на крадците, живеещи в него!

Градът би могъл да се развива в полза на гражданите си – само, ако се управлява от знаещи и умни. Когато му липсват, той ги търси.
Градът не би могъл да се развива хармонично, ако се управлява от прости и неграмотни!

Представяте ли си - град, населен и управляван, само от прости умове, обхванати от страх за безценния си, но твърде кратък живот, безхаберни към средата на обитаване и към тая – на труд, образование и култура, и изведнъж замръзнах, спрях да мисля и да пиша, защото видях града, в който живея.

И ако приемем, че ни управлява характерният свят на простите умове - не трябваше толкова и да се удивлявам, нито да се изненадвам от резултатите и обременеността на града, и жителите му с непреодолими за простите проблеми, с натрупаните недостатъци на градската среда!
Вгледах се и видях, че те се бяха събрали, за да направят опит, за да се поучат от знаещите, което е похвално – но не за разрешаването им, а за формите на кражба, за да се почувстват, макар и за малко, умни, богати и властни!
*
И след столетие близо, настъпи третата, и последна фаза на доминация на властта на простаците! Естественото прераждане и мутациите на бацила на социализма коварно полазиха политическата власт на страните по света, през позициите на либерализма – заразил беше и ума, и тялото на съвременната цивилизация.
*
Знаем, че за простия ум … „нищо, не е по неприятно, от късмета на другите!“

Заради това на простите беше разрешено да заграбят властта от находчивите, по-умните и гениите - за да се обогатят, което в нормални човешки и политически отношения беше абсурдно и невъзможно!
Заграбиха властта, за да могат да унижат и да гледат нормалните от високо!
Заради това избраха органично близката посредственост на посредствените, за да не се срамуват от себе си и да се гордеят с откраднатото!
Нищо, че беше постигнато от пионки, родени международни шпиони.
*
Така, в тази неестествена ситуация, отричаща човешкия прогрес и благополучие, нищожните, с посредствеността си умове, избраха да наложат своите дребни „знания и разбирания, своя нищожен опит и ограничената интелигентност“ при управлението на града и държавата!
Разбиранията им за благоденствие си противоречаха с пропагандираните политически идеи на социализма, отричаха и възможността да се допусне да се говори, и мисли - дори, за високите нива на обществено благосъстояние, за творческото вдъхновение и въображение, което да полети високо над облаците, надвиснали над посредствеността им, заедно с умствения смог и морално нечистоплътната градска среда, покрили, окупирания от тях, нещастен град!

Подобно на сравнението между простия и несъвършен ум с просветения и вдъхновен, бяха и контактите им – сякаш, бяха връзки между различни градове от Космоса, между жители от различни светове, случайно събрали се да живеят заедно.
Нямаше я Силата, нито Драконът на късмета, които да ги извадят от блатото на посредствеността на политическите им илюзии, които разпространяваха сред малограмотните си поддръжници, които манипулираха и показваха уродливостта на своето интернационално угодничество, и за това градът ни, над който властваха обедня, подобно на отношенията ни!
Винаги съм смятал, че хармония между притежанието и липсата на ум, и човешко достойнство, съществува огромна разлика, и че не е възможна комуникация,
дори – в обществена полза, защото простите я ненавиждат!
мп