Архитектурен конкурс се обявява, когато градът и гражданите му изпитват необходимост от подобрение на съществуващото градоустройствено състояние, когато се вижда, че настоящето е несъвършено.
Обикновено, такава нужда изпитва всяко човешко поколение в различна степен, в сравнение с предишните, защото техният живот и прогреса, който носят, се различава от всеки друг, преди тях. И ако не се различава, то - неминуемо се разминава.
Обявяването на архитектурен конкурс говори и за интелектуалното израстване на обявителя, и на гражданите, които би трябвало  да представлява.

За да се напише задание, трябва да се вижда целта, към която трябва да се насочат участниците, творците и обществото. Ако няма такава  - тогава на тях се предоставя  правото  да предлагат като им се осигуряват всички изходни данни, за да могат да преценят компромисите и накрая ползите. Обикновено, изготвянето на програмата се възлага и тя изразява интересите на града, и жителите му, формулирани от обявителя.
В България няма на кого!
Съществуващият неопотизъм обрича на неуспех възможностите за съзидание, на каквото и да е, камо ли, на действие, обърнало поглед към бъдещето на града и жителите му. Това е вид пророкуване, разчитащо на огромни познания и прилично цивилизационно ниво, основаващо се на традиция и творческа свобода, в полза на обществото.

Съобразно обществените и инвеститорските търсения, за изотвяне на плановото задание - се подбира и журито, но, у нас, това става, винаги - в рамките на същата позната схема на неопотизма.
Бях споменал, преди време, за едни ”нервно-паралитични” болести, засягащи единствено разума на човека – акаталeпсия и негационизъм, при които разумният губи способност да вижда очевидното и да преценява пътищата, и компромисите за преодоляване на недостатъците му. Бях споменал и коментирал необходимостта от намеса на обществото като предложих то да се довери на единствената реална възможност – знанията на архитектите, незасегнати от кокоша слепота. Дори, чрез обществените организации като това ще е от полза за всички!
От плещите на администрацията ще се разтовари тежестта на отговорността и мъчителното задължение да мислят, а обществото само ще я носи - за недалновидните си решения. Властта, обаче, настоява за друго и това ми прилича на ситуацията, при която пелтек обяснява нещо на интелигентна аудитория.
Все пак, трябва да има приемливо решение!
Може би – кесаревото кесарю, божието – на обществото!
Ако не ги е срам пелтеците, разбира се.
Gui vivra, verra!  /  който е жив, ще види!

Колеги коментират липсата на транспортно-комуникационно решение за централната градска част. Спомняли си някой, че такова липсваше и към Общия устройствен план на София и такъв беше направен години по-късно, без да е обвързан с него, сякаш, това са две, независимо съществуващи,  градоустройствени системи.
Учудвате се, но малоумието и неподготвеността са ужасяващи и тотални. Те са най-мощното средство, което ни възпира при вземане на решения за своето съществуване или още по-срамното – да каним чужди малоумници да ни решават проблемите! Съжалявам за острия си език, но неблагополучията на този град  ме тревожат.
Преди години предложих Женският пазар да се прехвърли в пространствата на трамвайното депо на бул. "Мария Луиза", а бул. "Стамболов" да си върне достойнството на приятно пешеходно пространство с други, по-подходящи функции. Днес, отново ще го реконстуират!
Кой плаща за нефелите реконструкции през 4-5 години? Има ли контрол?

Писах и за семкаджиите, но с учудване констатирах, че никой - не се позна!
Наскоро прочетох и за поредната безумна идея – за реконструкцията на бул. Дондуков. Защо не се мисли, преди да се говори?
Вярно, трудно е, но, когато Общината изпуска газове, поне, трябва да мисли и за нас – нейните граждани, че може да ни задуши, че може да се изпусне и да ни оцапа, както често й се случва.
Булевард "Дон Дуков", поне - от ул. "Бенковски" - на запад  е опасно да се пипа без „интегрирани” проекти и извършени обстойни археологически проучвания, а това може да ви потвърди всяка малка буболечка, запозната с материята.
Колкото и да не ни личи по поведението - ние сме европейци и като такива трябва да се държим.   
*
По този повод ще спомена една дребна, но показателна случка.
През 2007 година Патентното ведомство на Р. Ирландия ни изпрати предложение да валидираме патента си. Ние направихме това и изпратихме  проектите и на Община Дъблин. Вместо да закупят лицензионните права общината и университета по архитектура, и други науки на Дъблин, начело със заместник – кмета от градската управа, предлагат на ЕК да създадат програма, коментираща бъдещето на европейските градове!!
Програма за близо 7 мил. евро – TURaS!
Тук, в непродуктивната и тъпа среда на псевдоинтелигенти, отдавна,  запознати с интеликтуалната ни собственост и възможности на проектите ни за оптимално използване на териториите на градовете по света, не искат и да чуят. Ако можеше да ги откраднат, сигурно щяха да прогърмят орталъка, у нас и навред навън, но за тяхно съжаление - притежаваме сертифицирани лицензионни права!
Междувременно, тарикатите от Дъблин кандидатстват и получават правата през 2008 година, включват в проекта и общините на София и Варна, от кумова срама, сякаш, очакват те да са запознати и да участват със споменатите проекти.
Всички са запознати, но за партийните "специалисти-чиновници" у нас, е обидно да използват нещо, което не е тяхно притежание, а и се надяват - това да се случи някога и някакси! Нещо подобно се е въртяло в главичките им, върти се и днес!
И вие, както и аз си задаваме въпроса – с какви  други проекти биха могли да участват, за да имат полза всички, какво ли могат да измислят?
София, например „участва” с абсолютно ненужен проект, разследващ  негативното неконтролирано влияние, което ще „окаже” разрастването на града в северните и северозападните територии на Софийското поле, върху големия град, след притока към него на останалата част от населението на България. Всички знаем, че тези проблеми са изследвани задълбочено, още - преди няколко десетилетия по цял свят, преди цяло столетие, от градоустройствената наука и са анализирани получените резултати!
Но съществува  вероятност - и те да „открият” нещо!
Разбира се, мислим еднакво - нищо не биха открили или измислили! Или ще „открият” същото, подобно на това, което са измислили и ония хитреци, на които отворихме очичките! Крадящите и ядящите незаслужено парите на гражданите на ЕС, навсякъде си приличат, най-вече по това, което „творят”.
Тъжно, много тъжно!
Незaвисимо, че българите си знаем, че отдавна нямаме необходимия цивилизационен капацитет, ние се мушкаме, за да усвояваме безсрамно плодовете от труда на други хора, подобно - на ония хитреци  и правим това, без да  зачитаме нормалните човешки морални принципи!
Моралните - като малоумни!
Навсякъде лъха на интелектуална изостаналост, на безгранична посредственост, на бедствие, вследствие на морален упадък!
Навсякъде продължава да се стеле мъзгата на блато, но, все още, е жива -  единствено,  готовността на мъничките буболечки да лапат, да лапат, безспир чрез нагаждане, чрез приспособяване, чрез власт!
Нали е келепир, нали е муфта!
И никой не мисли за работата и за нейният престиж.
мп