Постинг
27.01.2021 11:45 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 402 ГРАДЪТ 5
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2021 12:00
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.01.2021 12:00
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 402
ГРАДЪТ 5 … и към ескиз 199
Скоростите на развитие са подчинени на технологичното оборудване на града. Те подкрепят икономическото и културното му израстване, но той, не може сам да се управлява и отстоява, нито да се грижи за своята функционална, планова и пространствена организация. Очаква и се надява на грижите на човека. За съжаление, очакването рядко се оправдава!
В преобладаващите случаи, човешкото общество е твърде целенасочено заинтересовано! Или апатично и инфантилно, сякаш трябва да се грижи за нещо чуждо, а не за своята среда, и за своя град! Живее в него, ползва удобствата и услугите му, като че ли, той му е задължен. Живее по инерция и не му пука за здравословното състояние на градските функционални системи.
Но, не навсякъде е така и не с всеки се случва това. Съществуват образовани и разумни градски общества, които полагат любов и грижи, влагат средства, и медикаменти за тях, за разлика от неграмотното отношение, и от бедността на останалите. Тогава – бедните градове боледуват, обикновено - без опасност за живота!
Кой трябва да се грижи за болестите на града, ако хуманните лекари лекуват човешките? Всички знаем, а активната общественост очаква от политици и архитекти тяхната отзивчивост, и знания, за да се грижат за градските проблеми, и последователно да ги решават.
Ще излекува ли, някой града от интелектуалната му кислородна недостатъчност, от урбанистичната му аноксия?
Ще ограничи ли някой разпространението на функционални, комуникационни, планови и пространствени заразни болести, нападнали градския организъм или снизходително ще продължим да живеем така, знаейки, че той няма да умре от тях, защото е безсмъртен?!
Има ли колеги, които ще се ангажират с моделиране на бъдещето му или отново ще търсим, малко знаещите и още по-малко можещите - имитатори на градоустройствена дейност, притежаващи чудовищна нравствена, и политическа гъвкавост, сякаш, и те са нужни на града? За какво са ни такива, какво можем да очакваме от тях?
Кой ще се погрижи за здравето на жителите на града?
Кой ще се погрижи за здравето на децата му?
Кой ще стабилизира количественото му нарастване, кой ще намери, още земя, енергия и технологични възможности за прогрес?
Кой ще създаде екип от знаещи и можещи специалисти? Има ли такива?
Кой ще освободи, от „задълженията“ им, неграмотните партийни кадри?
Кой ще събере двете, непознаващи се, половини на София?
Кой ще се опита да реши проблемите с транспорта, с паркирането и гарирането, враснали се в структурите на българските градове?
Кой ще освободи тротоарите, площадите и парковете от коли, и велосипедисти, за да ги предостави на пешеходците?
Кой ще открие богатствата на града за гражданите и гости?
Кой ще премахне, от центъра на столицата, транзитното автомобилно движение?
Кой и кога ще реши, нерешените с десетилетия, проблеми на транспортната й структура?
Кой ще разкрие богатствата на археологията и автентичността им?
Кой, законово, ще опази архитектурното богатство на столицата и на останалите български градове и градчета?
Кой и кога ще успее да създаде завършен административен, културен и религиозен център на София?
Кой ще проектира пространствена планова структура на паметниците и монументите в града?
Кой и кога ще изгради сграда, специално предназначена за Национален исторически музей?
Кой ще се престраши да изгради Национален музей на българската писменост и култура?
Кой ще намери сили и средства, за да изгради музей на София?
Кой ще изгради сграда за нуждите на Националната опера?
Кой ще облагороди градските пространства и пешеходните улици?
Кой ще покаже богатствата на водата, бликаща от хилядолетия, от недрата му?
Кой и кога ще обвърже града с планините?
Кой и кога ще спре имитацията на грижи, свободни от икономически интереси?
Кой ще въведе използването на неотменими норми и закони, кой ще забрани тяхното партийно и административно тълкуване?
Кога ще се освободи града от незнанието?
Ако разберем, кой ще се ангажира – обществото трябва да поиска и подходящи лечения като градските лекари, задължително, трябва да притежават знанията, опита и въображението на творци, обичащи своя град. Ако няма, към кого да се обърне, властта да продължи да кани чужди гости - тях, поне ще чуе, защото ще им плаща милиони, за ум и разум! Тази препоръка изказах, преди няколко години, а днес виждам, че се и изпълнява.
Градът не може сам да се грижи за себе си, разчита на добронамереността на властта и способностите на жителите си. Чрез тях и традициите им, той се стреми да опази своя образ и неумиращ дух!
Знаем и че нищо значимо не е евтино, нито лесно!
мп
ГРАДЪТ 5 … и към ескиз 199
Скоростите на развитие са подчинени на технологичното оборудване на града. Те подкрепят икономическото и културното му израстване, но той, не може сам да се управлява и отстоява, нито да се грижи за своята функционална, планова и пространствена организация. Очаква и се надява на грижите на човека. За съжаление, очакването рядко се оправдава!
В преобладаващите случаи, човешкото общество е твърде целенасочено заинтересовано! Или апатично и инфантилно, сякаш трябва да се грижи за нещо чуждо, а не за своята среда, и за своя град! Живее в него, ползва удобствата и услугите му, като че ли, той му е задължен. Живее по инерция и не му пука за здравословното състояние на градските функционални системи.
Но, не навсякъде е така и не с всеки се случва това. Съществуват образовани и разумни градски общества, които полагат любов и грижи, влагат средства, и медикаменти за тях, за разлика от неграмотното отношение, и от бедността на останалите. Тогава – бедните градове боледуват, обикновено - без опасност за живота!
Кой трябва да се грижи за болестите на града, ако хуманните лекари лекуват човешките? Всички знаем, а активната общественост очаква от политици и архитекти тяхната отзивчивост, и знания, за да се грижат за градските проблеми, и последователно да ги решават.
Ще излекува ли, някой града от интелектуалната му кислородна недостатъчност, от урбанистичната му аноксия?
Ще ограничи ли някой разпространението на функционални, комуникационни, планови и пространствени заразни болести, нападнали градския организъм или снизходително ще продължим да живеем така, знаейки, че той няма да умре от тях, защото е безсмъртен?!
Има ли колеги, които ще се ангажират с моделиране на бъдещето му или отново ще търсим, малко знаещите и още по-малко можещите - имитатори на градоустройствена дейност, притежаващи чудовищна нравствена, и политическа гъвкавост, сякаш, и те са нужни на града? За какво са ни такива, какво можем да очакваме от тях?
Кой ще се погрижи за здравето на жителите на града?
Кой ще се погрижи за здравето на децата му?
Кой ще стабилизира количественото му нарастване, кой ще намери, още земя, енергия и технологични възможности за прогрес?
Кой ще създаде екип от знаещи и можещи специалисти? Има ли такива?
Кой ще освободи, от „задълженията“ им, неграмотните партийни кадри?
Кой ще събере двете, непознаващи се, половини на София?
Кой ще се опита да реши проблемите с транспорта, с паркирането и гарирането, враснали се в структурите на българските градове?
Кой ще освободи тротоарите, площадите и парковете от коли, и велосипедисти, за да ги предостави на пешеходците?
Кой ще открие богатствата на града за гражданите и гости?
Кой ще премахне, от центъра на столицата, транзитното автомобилно движение?
Кой и кога ще реши, нерешените с десетилетия, проблеми на транспортната й структура?
Кой ще разкрие богатствата на археологията и автентичността им?
Кой, законово, ще опази архитектурното богатство на столицата и на останалите български градове и градчета?
Кой и кога ще успее да създаде завършен административен, културен и религиозен център на София?
Кой ще проектира пространствена планова структура на паметниците и монументите в града?
Кой и кога ще изгради сграда, специално предназначена за Национален исторически музей?
Кой ще се престраши да изгради Национален музей на българската писменост и култура?
Кой ще намери сили и средства, за да изгради музей на София?
Кой ще изгради сграда за нуждите на Националната опера?
Кой ще облагороди градските пространства и пешеходните улици?
Кой ще покаже богатствата на водата, бликаща от хилядолетия, от недрата му?
Кой и кога ще обвърже града с планините?
Кой и кога ще спре имитацията на грижи, свободни от икономически интереси?
Кой ще въведе използването на неотменими норми и закони, кой ще забрани тяхното партийно и административно тълкуване?
Кога ще се освободи града от незнанието?
Ако разберем, кой ще се ангажира – обществото трябва да поиска и подходящи лечения като градските лекари, задължително, трябва да притежават знанията, опита и въображението на творци, обичащи своя град. Ако няма, към кого да се обърне, властта да продължи да кани чужди гости - тях, поне ще чуе, защото ще им плаща милиони, за ум и разум! Тази препоръка изказах, преди няколко години, а днес виждам, че се и изпълнява.
Градът не може сам да се грижи за себе си, разчита на добронамереността на властта и способностите на жителите си. Чрез тях и традициите им, той се стреми да опази своя образ и неумиращ дух!
Знаем и че нищо значимо не е евтино, нито лесно!
мп
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1071 Не свързани мисл...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 765 За София, с любов!
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1076 Моят отговор
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 765 За София, с любов!
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1076 Моят отговор
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.