Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 13:21 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 199 Звуци в ухото
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02 10:04


Градски ескизи 199
Звуци в ухото


Знам, знам за войните!
Знам, че се водят, за да се завоюва най-ценното, което хората са създали – градовете и скритите им богатства! Те воюват, рушат и съграждат след това! Колко прилича на човешкото съществуване, нали!?
В духа на града е заложена градивната творческа жажда на човека, оплодена от разума му, а във войната – изпепеляващите лъчи на обожественото от човека Слънце, родили живота. Ритмично, в повечето случаи, без времената на войни, безапелационно - то създава живот, дарява го с разум, експлоатира ги и накрая унищожава, за да ги създаде и унищожи отново, а плодовете от живота на всеки живял, сякаш са малките стъпки, които вълните на времето с огромно удоволствие поглъщат и изтриват, като че ли завинаги!..... Но идват други и те започват отначало да творят и да създават града чрез разума си.
Градът!
Но, кой го притежава, кой владее духа му и красивите му жители? Кой, няма кой да ти каже, дори времето, дори слънцето? А, може би, войната знае?
Войната ли - тя, никога, не е отсъствала от живота на човека! Ако и за миг му липсва, той си я измисля. Все има, за какво да се бие и умира - за храна, за земя, за власт, за религия, за спорт, за здраве – войната е перманентна и е винаги с нас, стаена и мъдра, жестока, бурна до вулгарност, плаха или смела, тя е непрекъснато тук и човек се опиянява от нейното присъствие, така както, когато слуша замечтано „Таис“ на Масне или рапсодия „Испания“ на Шаврие. Утре ще слуша арията на Калаф или хабанерата на испанската циганка или, може би, цигулковия концерт на Бетовен, изпълнен от Шеринг, а нейде, нейде умират бойци или мирно население, я в Дамаск, я в днешния Вавилон, я в Сана.
Някой друг ден ще онемее пред гласа на Борис Христов, на Павароти, Доминго и Карерас , на Джили, на Елена Николай, на Калас или Съндърланд, на Димитрова или Френи, а заедно с божествените звуци от човешките гласове, ще трака убийствено повтаряемото тракане на автоматично оръжие и свистенето на насочваемите ракети въздух-земя!
Отнякъде долитат чаровните звуци от „Хофманови разкази“ на Офенбах, а от другата страна се преплитат трелите на доноса и интригата, за да ги гушнат в прегръдката си, подкрепена от измамата и нейната печалба. Възвестяват „Триумфалния марш“ от „Аида“, а там - покрай топлите води на Нил, падат главите на религиозни водачи и бойци, борещи се за своя Бог.
Светът не се е променил от сътворението си, променя се само ефикасността на оръжията!

Хората пеят! Но, заслушайте се – пеят нехармонично, нестройно, така, както се различават по своите качества и недостатъци, по своята външност, стремежи, култура и интелигентност, по това, което могат и творят. Несъзвучен е човешкият живот, а се чудим – защо има войни? Войни е имало, има и ще има - твърди Хераклит. Те движат света!

Но, никога, не се е водила война за разум, защото всеки смята, че Природата или Бог са му дали достатъчно, дори, в повече и че може да дава и на другите, и пак да му остане достатъчно! Човек винаги ще е или убиец, или жертва, разследващ, или камикадзе, професионалист, или обикновен гражданин, ще заповядва, или ще е изпълнител - той непрекъснато воюва, той винаги е на война! Ежедневно, денонощно, със себеподобни и с природа.

Войната, като че ли, е майка на всичко! Така отлита и животът му – подобно на звука, живеещ миг, отново се появява и пак умира, в миг. Защо ли?
Защо се руши създаденото?
Светът и неговият Създател, според питагорейците, е съставен от числа. Следва ли от това, че така създаденият свят е една стройна архитектурна система за създаване и унищожение?
Остарявам като всеки жив, дори, да не искам - бавно и забележимо, безвъзвратно, и всичко започвам да виждам в неговият разрез, отчитам елементарността на предметите, и сложността на явленията около човека, и човешките отношения, всичко започва да ми омръзва, всичко, което преди съм харесвал, и обичал, може би. Съзирам безсмислеността и ме учудва ненаситната жажда за власт, и богатство, удивлявам се на упоритостта да се притежава на всяка цена, замислям се, питам се, за какво живеят тия, само за това ли? Струва ми се елементарно, но те си нямат и не могат да имат друго, подчинени на тая си жажда!
На Земята са живели милиарди господари и богати. За някои, само за единици, се носят легенди от хилядолетията, преди. Е, и…?
Едно, единствено е творчеството!
То, никога, не омръзва!
То е пътя към съвършенството!
То те прави човек, а не свиня!

мп / 14-15 август 2015 г.


image     image     image     image     image                            
 


Тагове:   градът и хората,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 385334
Постинги: 814
Коментари: 1
Гласове: 126
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031