Преди години предложих на обществото и на властта на София градоустройствено решение - пространството около паметника да стане пешеходно и да се обвърже с останалите, безценни пространства на сакралната зона на града, стари и нови. Тишината, обаче, все още, е стряскаща. Мълчанието говори, не само, за ниското полупрофесионално ниво на ангажираните с развитието на града специалисти, но и за болестно състояние на жителите, и на властта!

Това написах вчера, деветнадесети февруари, преди да гледам и слушам краткото събитие в памет на Левски. 
Установих, че ситуацията около Паметника продължава да е, все така, унизителна и срамна!
Продължих да гледам и след официалната част на поклонението пред паметника на Апостола, когато там нахлуха обикновени граждани, родители с деца, а около тях ... в кръг се завъртяха, една след друга, забързани коли, чуха се викове и предупредителни клаксони, крясъци и свирки към участници в преклонението да се пазят, от някакви цървули, безсрамно седнали в колите си!
Не си позволиха да излязат, за да се поклонят и те. Сигурно,бързаха за някъде и заради това мислено хвърляха и цветята, които никога нямаше да купят! И отминаваха, без да спират.
Българи ли бяха или някакви мутирали човешки субстрати, не знам, но поведението им не ме изненада - беше нечовешки обидно към жертвалия живота си за тях!
Видях ги, слушах ги и аз, а може би, и вие.

Но се запитах -  до кога и защо гражданите на София ще продължават да търпят това унижение? Заради безхаберието си ли го правят … или Обществото и властта продължават духовно да вегетират, вече – близо, сто и петдесет години, след обесването на Апостола, пренебрежително отнасяйки се към подвига и саможертвата му!
Може би постъпват така, защото и властта, и обладалите я, продължават свободно да експлоатират народната любов към него или защото нямат друг, толкова значим, на разположение, забравили за своите псевдо-герои, като че ли, завинаги!
Най-вероятно ще е, защото е единствен, независимо, че всеки се сравнява с него като се самонадценява!
мп