Един текст, който ме вдъхнови и натъжи едновременно. / И.Б. /
“Майка ми дойде да живее при мен след смъртта на баща ми, не можех да я оставя в Беларус със 100 долара пенсия, още повече - там, където всичко и напомняше за него. Поканих я в Стокхолм.
Дадоха и разрешение и тя пристигна. Три месеца по-късно получи собствен апартамент, защото се смята, че не може да зависи от никого, освен от държавата. Дадоха и пенсия, безплатни лекарства, безплатно електричество и безплатен транспорт, това е! Накрая получи и едно прекрасно известие.
Виждате ли, колко отдалече започвам да говоря за старостта!
Съобщението гласеше: ако искате да учите в училище за чужденци с цел изучаване на шведски език, заповядайте, започваме на тази и тази дата.
Мама с учудваме ме попита:
„Дъще, на 73 години съм, няма ли да се изложа?“
Казах и: „Мамо, ти винаги си била отлична ученичка и в това училище ще бъдеш отличничка.“
Мама тръгна на училище.
Там имаше същите възрастни хора като нея. Някои с 10 години по-възрастни, на 83, някои с 10 по-млади - на 67, може да се каже, деца. 
И така създадоха нейният клас. С всички училищни и класни истории. С любов, с бележки, с тържествата за рожденни дни с торти, с пътувания из Швеция и всичко това безплатно, държавата поема разходите.
Майка ми почина на 97-годишна възраст. Един от приятелите й почина на 99 г. в резултат на лекарска грешка, друга нейна приятелка на 103г. През последните години те написаха и издадоха обща книга, пътуваха до Испания, летяха до Англия, Израел и събраха много истории и впечатления. И ето един интересен момент. Три четвърти от учениците от този клас са все още живи.
На определена възраст човек получава парадигмата: животът е свършил, предстоят само болест, тъмнина и смърт. Никой не се нуждае от моите мисли, нито от моите идеи, нито от моите стихове, нито от музиката, аз съм изоставен от всички. Трябва ли да живея?!
Когато човек отиде на училище и пише неправилни глаголи на чина, той получава информация в мозъка си: „Не гледам в тъмнината, уча шведски, за да го говоря и общувам, а не за да легна в ковчега с този глупав език ”...
Човек е не само тяло, той е дух.
Когато тялото е по-силно от духа, тялото е на доизживяване. Когато духът е по-силен от тялото, той се смее на възрастта: "На колко години си - 80 или 90?"
Започнах да уча испански. И се влюбих! Тя беше много по- млада, на 65 години, трябваше да доживея до 80, за да се влюбя истински. Мислех, че е любов, но беше приятелство.
И тук започна чудото. Веднага след като препрограмираме мозъка си, смъртта се анулира. Вашата старост се отменя. Спираш да остаряваш.
Останете ярки, интересни.
Чели ли сте поезия на глас?
Опитайте! Ами ако откриете нещо за себе си. И изведнъж започнете да се променяте във всички посоки, започвате да говорите с актьорски глас, неочаквано тръгвате на танци, някой на салса, някой на фламенко, пътувате до невероятни места, които не сте посещавали преди.
Сега имате различен свят около себе си. Изхвърлете всичко, което е свързано с досадната монотонна работа. Сега може да имате щастливи и свободни години, може би пет, десет, петнадесет, двадесет години. Живейте и няма да се разболеете.
Най-важното е да общувате със себе си. Самолечение и внимание към вашите нужди. Колкото по-възрастни сте, толкова повече истинска любов към себе си ви е необходима. Обичайте се и станете от дивана, не за да отидете до най-близкия стол, а да се посмеете или потанцувате.
За да се радвате - о, какви цветове, о, какъв дъжд, опитайте се да го нарисувате, не знаете какво можете, купувайте акварели, бои, може би, не сте Левитан, а абстракционист. Опитвайте!
Щом започнете да се учудвате ще забележите, че се подмладявате.
Какво е старостта?
Това е невъзможността да се удивляваш.
Ако не гледаш на света с големи детски очи, ако си кажеш: „Всичко свърши, всичко е в миналото, никой няма да ми каже нищо ново, всички са глупави, младите не са, каквито трябва, тези на средна възраст също, всички не са такива, каквито бяха хората едно време, аз съм това, аз съм онова ”- това е старостта.
Когато кажете, че тревата е била по-зелена на времето, това е старост.
Необходимо е да се удължи животът, така че душата да получава постоянно храна от великата култура, от изкуството и музиката. За мнозина това може би звучи глупаво. Но ако човек неочаквано открие прекрасната музика на великите композитори за себе си, научи се да слуша, разбира и чувства, това незабавно и автоматично удължава живота му.
Тъй като тези звуци идват от вечността, това означава, че безсмъртието е възможно.
Онази душа, която не е узряла и помъдряла в тялото и тялото я е погубило, може да не се окаже безсмъртна.
Безсмъртието трябва да бъде заслужено. "
© Михаил Казиник
