Кавгата е част от живота на човека и е една от емоционалните и психологични характеристики, която принадлежи на всички хора и на обществените им образувания, на рода и семейството. Принадлежи и на цялото човечество.
Тя е оня емоционален продукт, който съществува открито, но най-упорито се крие, защото всички, замесени в кавгата, се стремят да запазят „авторитета“ си пред външния свят, отричайки съществуването й.
Кавгата се ражда и рядко умира, по-точно – тя е безсмъртна, а причините са безкрайни и си приличат, само - със самия живот. Много и различни са причините за раждането й, които биха могли да се търсят и намерят в напълно естествените различия между хората и сред най-близките, дори, да не говорим за многобройните сред етноса, народа и вида.
*
Кавгата е мощна и е особено жизнена и продължителна, ако се използва и подклажда в услуга, и полза на различни чужди интереси, които настройват части от народа, от етноса и рода, дори - от семейството, и които биват използвани, предимно, за да разкъсат единството им и да ги отслабят.

Какъв е образът на кавгата, кого използва, как напада или отстъпва?
Трудно може да се определи, заради безкрайното й многообразие, заради дългата й употреба от човешкия род и като че ли, е обвързана най-често с глупостта. В нея и с нея тя намира своето подходящо място за развитие. Тогава побеждава разума на участниците, задоволява своите духовни изисквания или материални кроежи, извън възпитанието и морала на семейството или разбиранията на етноса. Кавгата е наследство от предците, независимо, че имам за пример моите родители, които не я познаваха.
Кавгата притежава огромно разнообразие от интереси, от възможности за влияние и заблуди. Тя живее в малки форми, но - би могла да придобие и глобални размери, пак, подобно на глупостта и нейните естествени флуидни форми, не поддаващи се на контрол през целия й период на раждане, растеж и живот. Тя няма и конкуренция, тъй като, и отделния човек, и общността са се научили, а и се възпитават да управляват дейностите, и емоциите си, да контролират интересите си като ги поставят извън рамките на частното, в услуга на общото и общественото.
*
Кавгата не може да се контролира от нас, само тогава, когато се контролира от външни, не наши интереси, които недобронамерено упражняват насилие над нас чрез други, чрез близки родственици или единомишленици, чиито разум позволява на глупостта да завоюва място в него и да се поддаде на манипулация! Тогава, кавгата е сготвена и сервирана, за да я изкльопате, дори - с нежелание или погнуса, защото се е срасла с мисленето и живота ви. Тогава се превръща в оръжие, с което защитавате наранената си чувствителност и расте, и се размножава като хлебарките, и като тях завладява - и ястието ви, и вкуса му, след като сте се предали!
*
Погледнете родствениците ни от запад!
Едните - тези, които живеят по земите на Поморавието, столетие твърдо и упорито отстояват етническата си принадлежност като се борят, при това, със самочувствие!Погледнете и другите, край бреговете на Вардар, предали се и клекнали пред коварната манипулация на същите агресори!
Едните плачат и търсят справедливост от международната общност, без да се предават като искат да се върнат в границите на общия етнос, опазили и дух, и език, и бит, а другите са се научили да мразят и проклинат наследството си, манипулирани и обезродени, всячески търсят друга здрава основа, за да стъпят върху нея, без да могат да се ориентират в гората на общата история и стръвно налитат като огладнели зверове, които искат само да я използват и изядат!
Блажени са тези, опазили се от нейната мръсотия!
Погледнете и сънародниците ни – от север и североизток, от юг и югоизток!
Никой от тях не се е предал, нито е загубил българския си дух и обич към земята, и народа, на които принадлежат, въпреки чуждата етническа манипулация, безпрекословна и насилствена!
Ние като хора и като етнос, никога не сме правили като тях!
*
Но и кавгата като всичко човешко се променя - ту расте, ту се гърчи в немощ, но, без да умира, защото на земята, злото е вечно и не спи. То се манипулира и трансформира, според интересите си. И си мисля - за да изчезне, веднъж за винаги, тя трябва да се подчини на разума и компромиса, иначе тези, които я носят, ще я носят и препредават през целия си живот, обикновено затрупан и обременен от чужди намеси!

Важно е всеки да изживее своя живот изправен!
мп