Вчера ходих до пазара, женският, а според мен – циганският!
Tърсех, исках да намеря нещо, което се беше загубило, нямаше го и по сергиите на града, и като че ли, не се произвеждаше. Но, като че ли!
Българската стока отдавна изчезна и  други сега я произвеждат, вместо нас.
Точно като в политиката – други се грижат за нас, за държавата, за управлението й, за партиите и за народа ни, подчинени на чуждите, които се грижат, както за законите ни, така и за далаверите си, за създаването им и за спокойния ни живот, сякаш – бяха оправили нещата на собствените си народи, че се занимаваха с нашия!
Но, нейсе!
*
Отидох на пазара и що да видя – тълпи от мургав и необразован народ от сервитьори, от търговци и прекупвачи, от гардове и счетоводители, от неизвестни архитекти и инженери, от строители и всякакви други, които предлагаха помощта си да рекламират, подкупни социолози и самозабравили се журналисти опитваха умения си в аритметиката, и близката й еквилибристика.
Накрая видях някои и от измислените „политици“, все нискочели хорица, които щъкаха малоумно из пазара, мрънкаха призиви и бойни лозунги, непознати и неясни - най-вече на тях, сами предлагаха услугите си - да оправят за своя сметка сметките и задълженията на целокупния народ, нищо, че не познаваха, нито буквите, нито правописа, нито граматиката, да не говоря за аритметиката, но храбро и самонадеяно сочеха, и определяха биоразнообразието на територията, която всички останали, все още, обитаваха.
Изненадах се от етническото многообразие от образи, цвят и характери. Изненада ме и хаоса, сред който всеки викаше и крещеше, само и само, за да прогони с виковете си - останалите малоумници.
Направи ми впечатление, че някои от професиите, доминиращи преди на пазара като тези на търговците и сервитьорите, бяха прогонени и заменени с други от чуждите финансисти и манипулатори, с единствената цел - да заблудят милионите купувачи! Вярно бе и че те бяха дълго обработвани с чалга и простотия, особено, децата и циганите. Не успяваха да заблудят, обаче - дъртите тарикати.

Умопобъркващ беше и броя на създаващите хаоса на купуване, дали, заради естествената си умствена ограниченост или може би, заради умишления хаос, създаден от посредници, продавачи и сервитьори, въпреки зоркия поглед на мафията на партийните пазарни активисти.
Хаос, това е пазарът!
Тук, както в политиката, се продават всякакви услуги, стока и удоволствия!
Шармантна среда, лъжливи охранители, никаква „информация“, закупени, но напълно безполезни машини за гласуване и обработка на бюлетините, за купуване - на каквато и да е политическа стока или услуга. Изглеждаше, струпването на купувачи бе започнало от рано, от много рано и се бе увеличило лавинообразно с настъпването на деня, когато пазарът отвори дюкянчетата. А, навред … малоумни продавачи и политици, чисто нови лакеи и сервитьори, стари пласьори, горди готвачи и някакъв мижав пазар, с предварително сготвена политическа манджа!

Сред производителите и търговците, отдавна вече, липсваха някои от утвърдилите се с лакейството си актьори и като че ли, майсторът-готвач ги беше заменил с една сюрия нови чалга певци и еквилибристи, обработвани и използвани от много години за услугите на тъмните пазарни сили. Това бяха новите сервитьори, които бяха заменили, изтъркалите се старите етнически фокусници. Имаше и нови дюкяни, и нови продавачи, а и нова стока с много, ама много, илюзии!
На пазара имаше всичко, дори – това, за което не бе чувал човек. Беше опаковано в блестящи дрехи, но – липсваха купувачи!

Днес, някои бяха разбрали, че ще има муфта и заради това бяха дошли на пазара.
Имаше и такива, които можеха, даже да четат и да оценяват качествата на стоката.
А тя?
Тя си беше развалена, още от преди столетие, много преди да дойдат купувачите.
Учудих се, че никой, никого не слушаше, нито виждаше.
Дори, търговците не бяха в час!
Стана ми обидно и се запитах - какво правя тук, в тази зверилник, а уж, беше пазар за стоки и услуги, за различни купувачи и всякакви вкусови предпочитания.
Видях хаос, мизерия, раздори и разцепление, изгниване и развала на храна, на плодове, на хора и отношения. От години се продаваше, все една и съща, застояла стока за ума, отдавна изгнила, търгуваха се тъпи политически предпочитания и човешки отношения.
Купих си силно миришеща връзка пресен чесън и побързах да изляза! Нямах сили повече да гледам подигравката, прекръстена на избор!   
*
Някои бяха нарекли чалгата, обхванала от всякъде пазара - освобождение! Представяте ли си!
Може би, защото посредствеността се бе сдобила, най-накрая, с доверието на главния освободител и майстор-готвач, а може би и той нямаше друга, по-подходяща възможност за замяна на стоката и на пласьорите й, и заради това бързаше, и грешеше. Спешно му се налагаше да прави замяна, на едни с други работещите, има-няма от близо четири и кусур десетилетия, в кухнятата и заради това, бързо реши, и даде на новите сервитьори благоволението си да крещят, и да викат, колкото им стигат силите, за да продават стоката му по-добре!
Неясно ми беше, обаче, защо така грубо се отнесе към тези, които, толкова дълго му бяха служили, повече от тридесет лета като продаваха вмирисаната му стока? Нищо, че тия, вече не викаха, трудно и говореха от преяждане.
Наистина, стоката, напоследък, все по-трудно се продаваше. Не й потръгна, дори, след като намалиха с повече от 50% цената, но - за съжаление старите продавачи и сервитьори, бяха загубили силата си да я хвалят, а пък и на купувачите й им бе омръзнал стипчивия й вкус, сякаш, не беше нормална храна за човеци, а само – за политици. Постепенно замлъкна гласът на продавача, а вече трудно мислеше и говореше на езика на основния етнос. Същата съдба беше сполетяла и другата стока, и другите като тях.

А купувачите, като че ли, се бяха събудили.
Беше им писнало да им пробутват, фалшива и нехранителна, трудно смилаема, измамна стока. Изглежда бяха я видели и помирисали, защото и хляба, и зеленчуците, лука и чесъна, месото, яйцата и бозата – бяха се вкиснали и развалили!
Прецакана беше и договорката от преди столетия, при която вносители и продавачи,
се бяха разбрали да доставят и да продават само качествена местна стока, а продавачите и сервитьорите от политическите заведения да бъдат - представители на обществените и местни интереси, най-вече цигани! Напоследък, обаче, всички се издъниха!

Идете и вижте, на какво прилича Женският пазар!
Там и децата разбраха, че стоката, която продават е развалена и гадно мирише!
Бяха разбрали това, едва днес, защото доскоро нямаха обоняние - беше им отнето правото да имат такова, а липсата му им вредеше.
Но, нали - ония, трудно говорещите местните диалекти, освен своя, продаваха стоката и даже, изкарваха добри приходи за главния готвач. Затова трансформираха и тяхната дейност, и отговорностите им – оставиха ги неограничено да крадат, колкото и както искат, колкото и както могат!

У нас хората, които са прекалено умни, да се занимават с търговия и продажба на всякакви  стоки и услуги са наказани да бъдат управлявани от глупаци и от чужди алигатори! – перифразирам, не само Платон, но и Чърчил, за всеобщо и мое удоволствие. Защо?
Защото вчера на пазара се проведоха избори на нещо ново, което трябваше да замени всичко, което се беше изтъркало и похабило.
Знаеше се, че пред урните на пазара гласуват - само цигани и партийни членове.
И вчера се бяха събрали, за да получат правата си да управляват останалите, които можеха да четат, да пишат и смятат.
Не знам, дали, успяха да съберат и пет процента от общото население, но на тях и на трудно говорещите, главният готвач беше дал благословията си - да бъдат  единствените контрольори. На всичкото отгоре, бяха подкрепяни от всемогъщия мафиотски съюз на главните готвачи, сервитьори и пазачи от изток и запад!
Ако не вярвате или не сте съгласни – оборете ме с факти и неопорочени доказателства, защото битката за овладяване на пазаруването на многоцветния български пазар, продължава!

Мисля, че не вярвате, че се интересувам, какво купуват купувачите и за кого гласуват политиците. Но се питам, дали у нас има изучени, подготвени и отговорни продавачи към обществото, а и към себе си?! Моята оценка е, че те бяха ангажирани да работят, единствено, за себе си!
Мисля, че и посредствеността им беше огромна и зашеметяваща!
А тя се възпитава с поколения и никакви политически идеологии или догми, не биха могли да заместят знанието, умението и възпитанието. Не е възможно да вземеш, когото и да е от безименното село или градски бордей, от затвора, или от университета - дори, ако не ги притежават!
Тези могат да създават, само - неуправляем хаос!

Мога ли, тогава, да очаквам разум от един заекващ председател, на която и да е три-четири  буквена политическа формация, заела място в живота на пазара, защото може само да краде, да сумти и ръмжи, без да говори, и без отговорност към никого, което е в разрез, дори – с демокрацията! 
Като казах демокрация, изведнъж в главата ми изникна обявеното от всички тези, измислени герои на нашето време, че са готови да продължат да се борят за нейните права, свободи и възстановяване!

Припомних си това и паднах в несвяст!
Даже, не успях да се полюбувам на интелигентните им физиономии и на мъдрите слова, които изказаха!
Не успях да се насладя и на шмекериите им!
*
Но, защо, никой не се осведоми и не попита - колко грамотни са търговците, продавачите и сервитьорите, продаващи, не само стока, а и политически илюзии! Колко са и неграмотните, чиито гласове влияят, непоносимо силно, върху резултатите от избора, а те – на общото ни бъдеще?
Колко са доносниците, чалгаджиите и лакеите, допуснати до пазара?
Много ли са, малко ли са или и славата им е по-куха от главите на повечето от тях. Колко са готвачите и продавачите на измами, колко са чуждите илюзионисти от Русия и Сърбия, от Гърция, от Турция, от Европа и Америка?
*
Най-важното, обаче, за мен остава -
дали, българите могат да разберат, преди да отидат да пазаруват, как и защо „партийната“ демокрация разкъса единството на народа и го разпарчетоса на дребни, и ситни измислени пазарни общества, които упорито се надцакват в стремежа си да се победят, едно друго?
Но, защо, недобронамерените власти на чуждите държави, все още, държат ключа към по-добрия му, но безкрайно измъчен, живот? Може ли, някой коректно да обясни, защо властта  ни е толкова безотговорна към предците и историята ни, към децата и бъдещето им?
Има ли, поне - един достоен, който да спре тази нагла подигравка с народа!
мп