Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04 23:39 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 215 В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.04 15:53



*****
У нас, крадците на проекти и идеи, не само могат да четат, но и да плагиатстват!
На неокомунистите, като че ли, не би могъл да им попречи и знакът, показващ защита на авторските права върху иновацията!
Но, само с четене и копиране - нещата не стават. Трябва и ум, за да мислиш и да знаеш, как да реализираш и използваш откраднатото! Нужни са и някои човешки качества, но и тия, смятам, че са достатъчни за свободно крадящите.
Предлагам ви един стар ескиз, който ще ви накара да мислите, стига да искате.
Обичам този ескиз!
Защо ли? Защото се гордея, че кръстих поредната политическа партия, не стига, че преди години, случайно направих това и кръстих една друга - с три български букви. Беше им харесала оригиналността и подредбата на първите от тях! / мп ©


image


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 215
В страната на чудесата©
Петък, 09 Октомври 2015

Държавата идентифицира формата на доброто като най-висша форма, като причината за всички други идеи – споделя Платон в „Държавата“ и ... това, което обединява всички добродетели е добродетелта на правосъдието!
*
Знам, че няма такава държава!
Няма държава, в която най-тъпите притежават средствата за производство, най-грозните са манекени, а тези, без собствено мнение - я управляват!
Няма такава държава, в която простите учат умните, безумните творят изкуство, не можещите - показват на можещите фокуси!
Няма такава!
Поне, не съм чувал, не съм виждал, а - дори, не съм си и представял, че има!
Няма!
Няма такава държава, в която глухите пеят, слепите движението управляват, слабоумните спорят на абстрактни теми, недоучилите - образовани съветват, преялите – акъл на гладни дават, спящите – на будни, далтонисти – живописват, политици – скулптури моделират, каруцари – проза и поезия пишат, гадатели лекуват, а философи – сгради строят!
Няма такава държава, където днес е утре, в която долу - е горе, черното е бяло, тъпото е остро, по-тъпото е по-умно, дебелото е тънко, а ниското – високо!
Няма, ама, знае ли човек?
Няма такава държава, където студеното е топло, тъмното е светло, злото е добро, лъжата е истина!
Не знам за такава, но може и да има.
Няма-няма, ама, вие може да знаете – някъде такава, някаква - подобна на държава, дори, да не е!
Няма такава държава, в която всеки да върши това, което не му е работа, за което не е учил и няма опит!
Няма!
Но, колко му е да се сътвори в Страната на чудесата, но в „каква степен, на сътрудничество и разбирателство, е възможна между хората и термитите“ – се пита Артър Кларк в „Среща с Рама“.
*
Буболечки по цялата земя – обединявайте се!
Държава ще правим, държава за своя живот, прилична на оня, за който всички мечтаем, обратния на тоя, който живеем! Тичайте, събирайте се, трупвайте се на камари, на тумби, окопавайте се, дори! Може и в редици, но криви и разбъркани, като гювеч в гювече. Без колони и без редици, без песни, защото всички знаем, че пеем фалшиво! Но, какво от това – ще се научим!
- Ей, ти, лево-деснофланговият! Дай тон за песен – фалшивия, естествено, нали, не можеш друг да издаваш? През устата, разбира се!
- Нааа-зад!
С десния или с левия крак, все тая, хоо-дом…. марш!
Не нарушавай хаоса, гледай, само назад!
Назад казах, а не напред, стига да можеш врата си да усукваш! Стъпвай смело, по нашенски, тропай по земята!
- Оня, късият, не дългият, не, не ти – е, няма значение…..
- Ти, бе - дето си се качил на кокилите, толкова на високо, още по-висок трябва да станеш и не върви в крак с другите, а лети! Как е с въглерода горе, с двуокиса? И си свали маската, ей, никой не е пръднал! И говори, а не фъфли – всички тебе слушат! - Бутни оная - с късата поличка. Задникът й е провиснал и й пречи да регулира флуктуацията на народните маси! Сръчкай и заспалите – ами, как да ходят, как да плуват, как да летят като вечно спят!
Какво?
Да знам, знам, че нищо не могат. В тази държава, никой, нищо не може, дори, не знае, че не може, а си въобразява, заради комплексите си, че може. Гледа, все, да ги избие.
- Погледни и будните! Ама, те къде са, къде сме ги изтървали? Нищо – без тях ни е по-добре, иначе, все ни рушат хаоса и безвремието!
- Наистина, няма такава държава!
А знаеш ли, в кой век сме, пак ли се движим назад? Пречим ли на някого? Питам, дали, пречим, защото, дори, да пречим - няма да им казваме. Нека си останат с пречката, глупави и незрящи истинската посока! Нека!
- И не вървете в крак, разбрахте лиии! Ще се спънете. Не слушайте и чужда музика, защото ще ви разстрои душата, и без ритъм, само разбъркано, а може, и в синкоп, но най-добре ще е, кой, както си реши! Нищо, че сте безпомощни и ние сме като вас, да не ви пука!
- Ще вървим наперени и горди, че можем спокойно да си крадем, да не живеем като тях – живите умрели, нали, сме обитатели на долната земя, незнайната, защото никой не знае, че сме тук? Никой! Живи сме, но, не съвсем. Не приличаме на тях, защото хората са увредени. Нищо, че виждат, нищо, че чуват, нищо, че говорят - някой слуша ли другия, дори, не го вижда в човешкото си заслепение, алчност и от много ум, нали? - Я, ги виж - прокопсали ли са?
- Те, не ни и виждат, а се обиждат, на това отгоре, че живеем в огледалния им свят. Говориш им, викаш - с все сила, а те, не чуват! Защо ли? Да не са глухи и слепи като им махаш за поздрав?
- Не, не, сетих се – те се смятат за хора, а нас ни имат за инсекти! Това не е истина! Затова не се чуваме и не се забелязваме. Не искаме и да ги чуваме, не искаме и да ги виждаме – нека си маршируват в редици, а ние ще се гушнем на топло в дупките.
- Какъв прекрасен свят си уредихме, а?! Защо ли не се поучат от нас?
*
Има такава държава!
Аз не познавам друга страна, где"то така свободно диша човек!
Тя прилича на древните малки градове-полиси като определението се е трансформирало в столетията и се е обединило с глагола от поли-тика, защото всичко в този свят трябва да се тика!
Има такава държава, в която поли-гофрени притежават земя, заводи, производства, хотели, медии, роби и какво ли още не - все комисионери, концесионери, хотелиери, бизнесмени, робовладелци, самодейци. Затова и тя е добила образа, и е заприличала на поли-го-френска, заприличала е изцяло на тях ... като две капки течно гориво.
А те са такива, защото задължително членуват в партията на олигофрените.
А, в коя друга, бихте се запитали? Само тя им дава всичко, за да не изглеждат тъпи, бедни, тъжни и самотни инсекти! Те, основателно мълчат и тихо понасят товара, а когато говорят, говорят умно като глупостта, изписана на лицата им, почти не личи! Но, крещи ли, крещи!

„Ако с ум и опит хлябът се добива,
невежите не ще живеят нито ден.
Глупците често толкоз получават,
че умният човек е поразен.
И не по ум ще имаш чест и слава –
от небесата туй се предрешава.
Така се случва в тоя свят весден,
глупакът - в почит, а умникът – унижен!“
*
Няма да се въздържа и ще цитирам още едно четиристишие на божествения Саади с превод на Йордан Милев -
„Един съвет послушай, падишахо,
От него няма по-добър в света.
Дай власт на умни хора само,
макар, че не за умни е властта.“
9 октомври 2015 година
мп ©



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 405317
Постинги: 838
Коментари: 1
Гласове: 130
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930