Защо човечеството продължава да прилича на вековна жива гора от бетонирани дървета, на бетонирана гора с безброй бетонирани човешки глави, на сбор от главите на бетонирани общества и бетонирани държави?! А, може би и заради това е изключено естественото му развитие.
Но, наистина ли съвременните общества, приличат на гора от изхвърлен бетон, в повечето случаи остарял и втвърден, а на други места, все още, не достигнал до естественото си състояние на вкаменяване!
*
Всеки ще си помисли - какво още може да се напише за гората и дърветата. Та, нали и те са като хората, и животинките на земята – безбройни по вид и по форма, различни по значение и по предназначение. Особени са само дърветата, предназначени да пазят завет на … други, да пазят и властта им. Особени са и определените, които мамят със своя красив вид и израз, но са силно токсични и отровни. Заради това, лесовъдите ги отглеждат с особено внимание и усърдно поливат.

Дървета като дървета, като гората, ще кажете – нямат значение, нито корените им, нито стеблото, нито клоните им, дори, цвета и листата. Важното е, предназначението им, за кого са посадени, кого ще пазят от вятър, как и колко дълго ще спират напора на чуждия.
Сигурно си помислихте, че става дума за политическия вятър, нали?! Да и за него.
Разбира се, в гората на човешкото общество всяко дръвче се засажда от обикновени любители и от професионалисти. То трябва да послужи на всички или на когото трябва, когато му дойде времето и по най-удобния начин.
Необикновеното дърво расте свободно и на воля, а лесничеят редовно го полива. Обикновеното - едва крета, израства на криво - дори, но оживява само, защото корените му са жилави и жизнеспособни.
Има и други, които се отглеждат в саксии, определя се и постоянно се коригира естествения им растеж, клоните и цветовете, манипулира се и височината.
Има и такива, които от многото грижи, растат дебели и тантурести, неспособни, даже и сянка да направят, които пречат и на тия, които се грижат за тях, нищо, че не стават за нищо, нали, са част от измамното горско различие.
В гората има всякакви.
По това тя си прилича с гората на човешкото общество, а дърветата – с хората.
Но, наистина ли човешкото общество, прилича на гора?!
*
Може да се каже, че и сред двете – най-бързо израстват тези, които временната власт полива. Повечето от поливаните, за жалост, не стават за нищо полезно, освен - да пазят гората от нежелани чужди бури и хали. Тези видове са многобройни, клоните им - никой не изрязва, дори, когато пречат. И дървесината им за нищо друго не се употребява, освен за огрев. Интересното е, че властта в гората на хората забрани тази им, единствено възможна, употреба. И се започна една сеч, безмилостна сеч на никому ненужни дървета, чак да му се доплаче на човек, все пак, са дървета, за които всички, особено, човешката власт, са се грижили! Независимо, че са знаели - че за нищо не стават.
Кривите, жилавите като дряна, лесничеите смятат за нередовни, считат ги за храстоподобни и не се грижат за тях, изсичайки ги като второ качество дървета. И в обществото има такива, които се люшкат, в зависимост - от къде духа вятъра.
Има и такива, които лесничеите непрекъснато подрязват, други – изкореняват, но те упорито, отново и отново, поникват, жилави и жадуващи за светлина, и … като че ли, нищо не им трябва! Не пият и вода, дори! Те са пречка за лесовъди и лесничеи, и за дървената мафия, защото са непотребни, и само - място заемат.

Политическата гора, хорските дървета и отглеждащите ги лакеи-лесничеи и лесовъди, омагьосаната им вода и временният припек, острите им ножици и секири, живеят от хилядолетия заедно, а сред тях припкат, неориентирани и подходящи за манипулиране, ситни животинки! Те, обаче, все още, продължават да се надпреварват, кой, как и колко дълго ще успее да се задържи под слънцето, и под дъжда на лесничейската манипулация.
мп