1.
Тътреше се едвам, едвам по брега, излизайки от водата. Трудно използваше на сухо тези перки, с които толкова успешно се гмуркаше. Дали, цял живот щеше да остане в това състояние, за което хората казваха – ни риба, ни рак?
Всичко, обаче си му беше наред! Така се и чувстваше.
Колко много са живеещите на земята земноводни! Носят миналото си от живота преди – в бъдещето. Едни и същи, непроменими!

2.
Още малко!
Още малко, още ... неистово крещеше всичко в нея и всички, наблюдаващи усилията й да литне.
- Засили се по-добре!
- Натисни с крилата! - крещяха и съмишленици, и природа.
Но, не би!
- Няма да литнеш, колкото и да се мъчиш.Остави! Карай, както можеш!.....
Майката учеше, майката – природа, но, как да литнат?
Бяха птици, само наужким и колкото да се опитваха, колкото и да напрягаха сетните си сили, нямаше да полетят, защото патките и кокошките не летят!
Летят птиците!
Истинските!
Па-па-па- папапапа, нареждаха едните, клатушкайки се, а другите – и те щастливи, продължаваха да кълвят трохите.

3.
Природата я бе възнаградила с много усет към каквото и да си помислиш, но бе отнела правото на живия – да вижда! Беше й дала и миризма, която оставяше, навсякъде като белег, където и да идеше. Следваше я – не много приятна, но тя си я харесваше.
Копаеше пространствените си урбанистични структури под земята и не излизаше на повърхността. Не изпитваше и необходимост, защото навсякъде й бе тъмно!
Нямаше нужда от светлината като хората!

4.
Всичките – тия ... бяха един уникален отбор от смучещи кръв паразити.
Смучещи!
Паразити!
Отбори ... обединени!
Удоволетворяха инстинктите и нуждите си, уголемяваха обема на телата си многократно и ставаха ... безстрашни!
Още един жив вид, който нагледно доказва многообразието на видовете и безкрайните възможности на природата и човека!

Какъв нереален свят!
От земноводни и нелетящи птици! И от много паразити .....
мп / март 2014 г.