ПОДЗЕМНИТЕ НИВА НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ СА ЗЛАТНА МИНА!

Как да се справим с дефицита на паркоместа и с разрастването на съвременните градове

Автор:  Таня Джоева

Два уникални, бихме казали, дори футуристични проекта за използване на подземните пространства на големите градове предлага арх. Михаил Петков. И не само предлага, но държи и авторските права върху тях.

Подземните паркинги според проектите на арх. Петков биха могли да се съчетаят с изграждането на плувни басейни, спортни зали и каквото се сетите още. Ето какъв е начинът за успешно справяне с дефицита на паркоместа и с разрастването на съвременните градове.

- Архитект Петков, столицата се задъхва от автомобили, а паркоместата са два пъти по-малко. Сложно ли е да се изградят подземни паркинги? Питам ви, тъй като от 25 години за използването на подземното пространство само се говори.

- Не само през последните 25 години. И преди беше така. Ние се движим 40-50 години след нормалния свят.

- А скъпо начинание ли е? Чувала съм оправданието, че няма инвеститори.

- Преценете сама. Подземното сутеренно ниво е изкопаване на една яма. Пръстта се изхвърля, създава се подложна настилка и оттам нататък се гради. Не е по-скъпо от административна сграда с окачена стъклена фасада. Въпросът обаче не е колко ще струва, а каква полза ще донесе.

- В интервю за в. „Преса“ бившият кмет на София Петър Междуречки сподели, че навремето са набелязани места за израждането на подземни паркинги, но с идването на демокрацията плановете са пропаднали. Къде са сега подходящите места?

- Места, които са обществена собственост, сега няма. В западните страни освен задължително изградените паркинги има и такива, които са направени под площади и под улици. Столичната община тръгна да изгражда подземен паркинг от пл. „Македония“ до Руски паметник. Но обществеността скочи и проектът не бе реализиран. В тази отсечка, наистина би могло да се направи нещо добро, но с по-големи инвестиции, защото има и релсов транспорт, и градски улици.

- Паркингите, които вие предлагате - под дворовете на училищата, изискват по-малко средства, така ли?

- Да, това е икономичният проект за града. Училищните дворове са публична общинска собственост. Те са на всички граждани. В София има огромни училищни дворове, по 7-8 дка и повече. Мястото под тях може да се използва. И в западните държави не са се сетили преди нас да използват свободните подземни пространства на незастроените училищни и университетски комплекси. А те може да се използват за многообразни градски и училищни дейности. С тях градовете увеличават своето потенциално богатство. Стават и по-уредени, и по-привлекателни за гражданите, които живеят там.

- Колко време продължава строежът?

- От юни до септември, тоест използва се времето на лятната ваканция. Планирали сме, че за този отрязък бихме могли да изградим подземен паркинг на два етажа, каквото беше предложението на екипа на кмета. Но по принцип може да се копае надолу колкото искате. Има технологични способи и инженерни решения, при които се копае, без да се пипа теренното ниво. Когато говорим за паркинг на две нива, изкопът е 6-7 метра и е по-добре да се приложи откритият способ, без да опираме до сградата. Разстоянието до нея трябва да е от три до пет метра. Под земята може да се направи, каквото ви дойде наум.

- Например?

- Например спортна, дансинг или боулинг зала, плувен басейн, диспечерски пункт, библиотека, младежки дом, магазини, ресторанти, ледена площадка, изложбена зала, може дори слънчевата светлина да се транслира долу. Ако се намираме на Екватора или близо до полюсите, мога да направя и оазис. Тези места биха могли да служат и за защита от природни бедствия или терористични действия.

Бъдещият живот на населението по света ще е в градовете. Земята, особено в метрополисите, става все по-скъпа. С моите проекти „Градски многофункционален комплекс“ и „Урбанистична пространствена структура и метод за създаването й“ предлагам на градовете по света да тръгнат към използване на подземните нива. Това е златна мина.

- Давате чудесни идеи. Не се ли опасявате, че някой би могъл да ви ги открадне?

- Не, и двата проекта са патентовани, въпреки че и регистрацията, и поддържането на патента са скъпо начинание. Разработките са регистрирани чрез PCT в Европейския патентен офис в Мюнхен, в патентните офиси в Женева и София.

- Ако, все пак, някой реши сега да инвестира в подземни паркинги под училищата?

- Няма право. Не само в София или в България. Държа интелектуалната собственост за целия свят и индустриалната за Европа, САЩ, Австралия, Южна Корея, Русия и Япония.

- Как ще отговорите на опасенията, че вредните газове от автомобилите ще тровят учениците?

- Първо, ако входът на училището е от едната страна, входът на подземния паркинг трябва да е на диаметрално противоположната. Всичко, свързано с безопасността на децата, ще се вземе предвид. Второ, еднометровият пласт на покрива не позволява нито шум, нито вибрации. При нормално паркиране на собствен ход, мръсните газове се абсорбират. Има такъв български патент със златен медал от Пловдивския панаир. Той поглъща мръсните газове, обработва ги и ги изхвърля под формата на чист въздух.

Има и по-скъпи варианти. Ако при първия себестойността на едно паркомясто е 4000 евро, при автоматизирания паркинг ще струва 12 000-13 000 евро, но пък вместимостта се увеличава с 30-40%. При този начин на паркиране автомобилът се поставя върху платформа, която автоматично го води до свободното паркомясто.

- За колко време се връща инвестицията?

- Между три и пет години при 70% използваемост. Ние предлагаме през деня, от 8 до 20 часа, да се паркира платено. А от 20 до 8 ч. използването да бъде по режим, какъвто кварталът избере. Важно е също, че теренът запазва собствеността си.

- Какво спира реализирането на проектите ви в София?

- Общината трябва да ни даде право на строеж, ако иска да реализира проекта. Предлагаме да направим съвместно дружество с нея. Ако тя не желае, ние можем да вземем кредит. Разговарял съм с европейски банки и кредитни институции. Готови са да финансират проектите. Ще работим с български строителни организации. След време всичко ще стане собственост на града.

- Но?

- Но нямаме право на строеж. Аз съм спокоен, защото решаването на проблема с паркирането, не може вечно да се отлага. А нашите проекти са като старото вино - колкото повече остаряват, толкова по-приятни стават.