Светът на човека не се върти, само и единствено, около политиката и формите на управление. Те са прекалено гъвкави и се променят, съобразно зрелостта на обществото.
Грижите към града, обаче, би трябвало да са постоянни, защото само той може да пренесе настоящето в бъдещето! Само той може да покаже лицето на културата и интелектуалното ни ниво на поколенията след нас.





ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 775
Може ли, как смятате?

Може ли, някой чиновник да обясни на обществото - защо части от улиците „6-ти септември“ и „Шишман“, за малко се превръщат в пешеходни, но продължават да съществуват, все така, закачени за транспортно-трамвайната - „граф Игнатиев“, и за транспортно-комуникационния булевард „Руски“, разполовяващ и разсичащ сърцето на града, и чието съществуване продължава да пази малоумието на миналото столетие!
Може ли, някой да обясни феномена, при който части от улици са ту пешеходни, ту транспортни, а някои около тях притежават и релсов транспорт?

Навярно не знаете, а и откъде да знаете – в градоустройствения конкурс за центъра на София, от 1999 година, бях предвидил тези две улици и булеварда да се включат в голяма обхватна пешеходна структура на главния градски център, и те бяха важна част от нея. Мнозина колеги, чиито имена няма да споменавам, се опитваха несполучливо да присвояват идеи от него, като че ли, могат да пораснат. Може, ще се съглася, но съдбата на крадеца, винаги е неблагодарна като тази, на последните.
Какво е и градоустройственото предназначение на двете малки части от улиците днес – също, никой не знай?
С какво ще допринесат за създаване на по-хармонични условия при ползването на градската среда!? Само плячкосват, одухотворени правят детайли, без да могат да видят и предложат на зажаднелите за ум и красота софийски граждани, нужните, всеобщите!
Прикачени са, защото така ги има в проекта ни – нищо, че с имитацията новите проектанти създават полу-пешеходни, полу-транспортни, полу-велосипедни, полу-градски, полу-селски, полу-професионални, полу-интелигентни, полу-човешки улици -
с малко умни и много глупаво извадени парчета, предложените в конкурсния проект, който е със защитими авторски права, обвързали основните с елементите им, за да създадат по-добра, по-интелигентна, професионално премислена, и проектирана среда!
Градът, все още, продължава да се нуждае, от напълно самостоятелна и с независими функции, пешеходна структура!
Нуждае се от комуникационна мрежа от всякакъв характер, която да помага на гражданите, а не да им пречи с несъвършените си „транспортни и урбанистични проекти“, с малоумно нахвърлените, и представени като „решения“ накрая - транспортни, велосипедни и пешеходни, проблеми! Те остават и задълбочават недостатъците на сбърканата, и без това, безлична, и опасна градска среда на София!

Двете малки улици от десетилетия са съставна част от уличната мрежа на града. Закачени са убедително за мощната пешеходна търговска улица, за пространствата на площадите „Гарибалди“ и „Славейков“, с градината около църквата „Св. Седмочисленици“, с паметника на Патриарх Евтимий, с моста над барата, а след него и с огромния парк – все, жизнено важни елементи на градския организъм.
Свързват ги с площада пред Народното събрание, с хотели, представителства и офиси, наблизо е и сградата на общината, и Сакралната зона с всичките й богатства! Заедно живеят с децата на няколко училища, с артистите и гостите на театри, и библиотеки, с посетителите на всевъзможни магазини, ресторанти, и кафенета. Времето ги подминава, както пешеходците подминават грозните им витрини, разбитите тротоари, сбабичосаните лица и олющените фасади на сградите - родени, преди десетилетия, а средата им, тепърва ще крещи и ще демонстрира дисхармонията, между нея, и подменената настилка!

И тогава, на бившия главен архитект му хрумва – да извади части от обоснования и завършен като концепция проект. Изважда части от общото, допълнително ги разпарчедосва на още по-дребни градоустройствени парчета, независимо от липсата на професионална логика и неразривната им връзка в общите им функционални, планови, и пространствени взаимоотношения - на още по-дребни части, за да ги употреби и използва при усвояването на европейски средства, без да има значение, как и дали ще са градоустройствено подходящи, компетентни, и полезни!

За да се докара централната зона на града упорито до този срам и още по-упорито, и настойчиво да се стигне до драматичните ситуации днес, не се изискват особени професионални знания, нито багаж или интелектуални усилия! Днес, само части от двете улици ще служат на пешеходците – от трамвая по улица „граф Игнатиев“ до транспортния, разсичащ града, булевард „Руски“, където те, отново, ще престанат да развяват байрака на пешеходната си свобода, за да навлязат в „позлатеното“ пространство на Сакралната зона!

Още тогава, преди двадесет години, проектът ни предложи тя да се превърне в пешеходна, независима от автомобилен транспорт и велосипеди.
Използвах и някои градоустройствени предложения на колеги от предишни поколения, които щяха да позволят да се отделят, едно от друго - пешеходното от транспортното движение по улиците „Раковски“ и „В. Левски“. С тяхното сваляне под теренното ниво, сакралната зона щеше да се освободи, напълно, от транспортно движение, използвайки естествената разлика в денивелациите на терена.
За свещеното градско пространство, около катедралата, сградата на Народното събрание, Синодалната палата, около Паметника на Левски и този - на Незнайния воин, както и други бележити обекти в зоната, предложих, по контура да се създадат монументи на националните ни герои, а не пилони за уличното осветление, както нескопосно са интерпретирали проекта ни новите автори!!
Неговата планова и пространствена завършеност трябваше да се слее с изграждането на новия Национален музей на българската култура, букви и писменост, естествено свързани, и с предлагания Площад на културата!
Чиновникът, обаче, не спи!
Той денонощно живее с проблемите на града и гражданите му като непрекъснато мисли, как да се облагодетелства – за общата, обществена сметка! Така постъпи и оня гений, преди години - успя да раздроби средата, за да „спечели“ градът!
Днес, успехът на неграмотността се отрази на всички – и на похабените градски пространства, и на изхабените му граждани! Лошото е, че градът е вечен, а доказателствата за малоумие днес са, все повече и по-лесно, доказуеми!
мп