Звездите, в злокачествената среда на политическия и икономическия ни преход, са малките буболечки, клонирани в посредствени хора.

1.
Градоустройственото проектиране като основополагащ дял от професията бе напълно унищожено от поредицата, политически назначени „главни архитекти“ и техните задкулисни ментори! Бяха се събрали и си приличаха по твърде ниското им общо, и професионално ниво. Разбираха, единствено, от гешефти,  от частични изменения и от дребнавата игра на дребно, с дребните проблеми на нехармоничната им градска структура.
Не бяха в мащаба на града!
Той и неговите изисквания бяха непозната сфера на дейност, а плахите им опити – смешни!
Не бяха смешни, обаче, вредите, които оставиха върху търпеливата градска тъкан!
Не виждаха, не разпознаваха и не разбираха нуждите на града, както същността, целите и задачите, с които градоустройството се занимава!  Не им стана ясно, че управлението на града се решава, основавайки се на неговите принципи, норми и изисквания, и че не може куцо, и сакато да се занимава със сложната му материя.
Нямаха и представа, че се изискват и много знания, блестяща обща култура, и прекалено висока интелигентност! Не знаеха, че се изисква и опит, какъвто нямаха.
Нямаха, как и откъде да го получат, а и заради други особености на политическата култура, никога не биха могли да се сдобият!
Разбираха това - чак, когато си тръгваха.
Притежаваха качества, нужни за други човешки дейности, а не за свързаните с професионалното управление на града.  
Градът се превърна в блато, в което всеки политически подходящ хвърляше камъни, смятайки, че поставя крайпътни камъни, подобни на тия по трасето на  Виа Апия край древния Рим.
От архитектурата, която наводни градовете не разбираше, нито безличната власт, нито колебливите и неуверените граждани, нито неудовлетворените от всичко селяни, а само  -  училите-недоучили, адаптирали се полу-професионалисти и имитатори.
Жалко е, че битието определя съзнанието им! 

Претендентите претендираха за уникалност и високо професионално ниво, но с фалшивата си работа, имитираща дейност – мамеха, не само, нас, гражданите! Тя беше и е неуслужлива, и за тях  - „творците“!
Лъжеха, а лъжата им щеше да остане прекалено дълго, за да ги „прославя“.
Всички разбираме, че да се „твори“ грозна архитектура е значително по-лесно, тъй като не се изискват и повърхностни знания - дори, и елементарно въображение, в сравнение с очакваното добро или блестящо, авторство! Но, заедно с града и ние усещахме опитите им - да бъдем измамени.

2.
Тяхната мимикрия произлизаше и се основаваше предимно на кражба на интелектуална собственост.
Вероятно, тази е една от причините настоящата култура на обществото да пропадне в средата на декадентството, на фалша и измамата, на имитацията и кражбата.
Дейността им продължава.
Липсват културни ценности - налице са слаби актьорски фалшификации! 
И като че ли, културната форма, и изявата й отговарят най-точно на манипулираното общество, чието състояние предполага и спомага пропадането му.

Не е възможно да съществува всичко това, си мислех – измислено, невероятно е, но съм бъркал, защото се роди невъзможното! 
То говори за абсолютна неувереност и незнание, за ограниченост и неподготвеност, за отчайващо ниски културни нива, и свещена тъпота. Демонстрира се агресивно и нарочно от тези, които абсорбираха властта, за да объркат народа чрез игричките на демокрацията!

3.
След като ги видях – престанах да се гневя, престанах да съжалявам за пропуснатото време за народа и ползите от умните.
Видях всичко изписано по лицата на илюзионистите. Физиономиите им говореха.
Вижте ги и вие, но - без да плашите децата!
Очуканите им лица откриват, а не скриват умствената им непълноценност.

4.
Сами си измислиха живота, който искаха.
Измислиха си биографии, които им бяха харесали! Облякоха се така, както - малкото в главите им подсказваше, че трябва да направят и се впуснаха да управляват като невидели!
Създадоха си живот за първосигнални.

5.
След време, поколенията ще четат за тях като за приказните герои от автентичния ни фолклор, за борците за свободата на народа, за умните и работливите, за инициативните и проницателните.
Нищо, че на света не съществуват умни и работливи, честни и неподкупни хлебарки, нито охльови с въображение, нито талантливи и добронамерени еднодневки-винарки! Няма на света буболечка, която да не лъже и да не краде, но на всичкото отгоре - всички те са „силно религиозни и всеотдайни към ближните си“!
Странен е светът на инсектите!
Не смятате ли?
мп