Луд ли е градът или луди са жителите му?
Има ли нещо по-лудо, по-шантаво на този свят от града?

Ако се погледне от високо, както това е сторило въображението на Лукиан, човек с изненада ше забележи хаоса и брауновото движение, което ни оплита, което ни омотава в паяжината си – гъста и миризлива, лепкава и душаща, интрiгуваща ни сред своята пленяваща смрад - за цял живот. Завинаги в плен!

Движения на хора и всякакви животни, на машинки и моторчета, изобретени от човека, на високопоставени и нискоетажни чиновничета, на всякакви роби на труда и услугите, на едни с дълги до земята одежди и с шапки на главата, на други в разноцветни униформи, на просяци, чистачи и погребални служители, на боледуващи и лечители, на улични и всякакви артисти, на продавачи на семки и продавачи на много щастие, на дребни и на много ярки звезди и прашинки, на никому неизвестни буболечки, охльовчета, червейчета, на псета и добре гледани други, на жаби, гарги и все подобни имитатори, и клакьори, на сладкари и кръчмари, на даскали и многознаещи ерудити, на незабележими крадци и убийци, на престъпници и угодливи птици, на цигани и любопитни туристи, на деца и ученици, на бабички и неостаряващи ценители на красотата.
Шарения!
Като черга е шарен градът!
Като нашенска черга – с много орнаменти от всякакви цветове, с всякакви конци и кончета!

Хората са луди, луди по необходимост и би било друг вид лудост да не си луд.... ни поучава Блез Паскал, преди по-малко от няколко столетия.
Луд е градът, но и чаровен!
И колкото е по-луд, толкова е по-привлекателен за ония човечета, които търсят да изживеят краткия си живот свободно, докато другите - задръстените малки буболечки, се крият по дупките си, най-различни в тъмнината и уюта си, мислейки, че живеят.
Интересен и то много е живота и на еднодневките-винарки!
Затворени в каците с ферментиращото вино, те цял живот са в опиянение и не знаят, какво е да си трезв!
Но пък им е хубаво!
За тях кацата и тъмното й пространство е градът, нали живеят кратко и нямат, нито време, нито възможност да видят – как живеят другите, извън кацата, на светлото.

Има и едни по-особени жители, които живеят живота си предимно в среда, от която не им е позволено да излизат и затова някои по-свободолюбиви бягат. Бягат и не се връщат. Нищо, че цял живот гледат, все назад – към оня свой живот, с умиление и не могат да го забравят.

Шарен свят, шарен град!
Най-шарени са ония градове с бившо селско население. При тях, освен шаренията и простотията, доминира и миризмата на спарено, мръсно и нечистоплътно, невнятно. В такива градове си заслужава човек да изживее целия си живот, защото средата е неповторима, забележителна. В тях всеки би се чувствал гордо и с презрение би гледал на живелите всякъде другаде, особено в градовете, чиито жители се къпят, не плюят, където сварят, не псуват по хамалски и ходят прилично облечени.
Какво изпуснато величие за тия, извън кацата!
Защо трябва да се къпеш, защо трябва да живееш по градски?
Та, в подобен град всички са трезви, а това е скучно и обидно за всяка, уважаваща себе си, мушичка.
Кой би искал да прилича на гражданин с поведение на гражданин, спазващ писаните и неписаните му правила?
Ни... кой?
Градът, обаче, учи всеки да живее, както самият той изисква, защото е събрал мъдростта на живелите в него много поколения, едно след друго, оставяйки му всяко своята малка мъдрост, за да я предава на следващите и на ненаучените, още.
Всеки град извлича най-доброто и най-лошото от своите жители!
Тук те разкриват и своето безгранично човешко въображение!
Дори и мушичката от кацата! Сред мъзгата на виното, което никога не ферментира!

Луд ли е градът? 
А, може би, всеки гражданин си е малко луд?
мп /  02.06.2014 г.