Градски ескизи :: ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 791 УНИЩОЖИТЕЛИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.07.2021 11:32 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 791 УНИЩОЖИТЕЛИ

Автор: forma Категория: Политика

Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.07.2021 17:10

ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 791
Унищожители

За столетие-две животът на българския етнос, прародител на всички бели бе, отново, променен до неузнаваемост! Бе унижаван, убиван, унищожаван от заплашените! Бе подложен на геноцид!
Имаха ли унищожителите основания?
Защо им бе нужно?
Искаха да го унищожат и напълно да присвоят историята и културата му, шевиците, песните и танците, хорАта, боговете и богините, водите, земята и манастирите, сакралните му тайни! И защото всичко до днес, бяха вземали, без да си плащат! Свикнали бяха да го крадат, а той – зает с преклонната си възраст, апатично гледаше и сякаш, ги подканяше!
Днес, е пред края си – загубил етническата си спойка и единността си на народ, а манипулацията, като че ли, вече бе окончателно завършена, ... конспирацията срещу него – също! Нищо, че се мъчат да ни убедят, че не съществува - завършиха пъкленото си дело, защото всички искаха да отхапят за себе си, колкото си може, по-голямо и важно „парче“.
Руснаци, гърци, сърби и румънци, заедно с европейци, и американци постигнаха своето!
Руснаците избиха интелектуалния му елит и маргинализираха остатъка от народа чрез т.н. комунистическа идеология. Надяваха се, че чрез нея ще изцедят и последните му съпротивителни сили. Очакваха, че и измамата – ще остане жива, завинаги, въпреки, че знаеха, че тук, никога не е имало и няма да има истински комунисти. Знаеха, че са обикновени човешки мутанти.
Останалите - тия от Запад, пък смазаха хилавата му държавна икономика, след което се сдушиха с простотията му, за да го довършат!
Разочарован съм от света на празноглавите! Те искаха и се стремят да унищожат народът-основател, и сториха всичко, според силите си!
мп
*
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Приказка за тинята
На гости у Дявола
В неделя Дявола облече расо — любимия си тоалет и с тънка, и загадъчна гримаса огледа се добре отвред. Действително в корема бе печален и за да не бъде толкоз сух — беляза своя символ синодален с една възглавница от пух.
— Една вечерна пролетна разходка? — ми кимна леко той с рога.
— Виж, вечерта е кат вдовица кротка и цяла в нега и тъка… Съгласен бях.
И посред врява шумна ведно с приятеля рогат разхождаме се дълго де ни хрумна из калния престолен град.
И ето — късно в някаква си лавка покани ме на отдих той.
Кръчмарят стар посрещна ни с прозявка, с поклон и привети безброй.
Погледна Дяволът с усмивка блага, повдигна странно рамена и ритна с крак възпрялата до прага огромна, грухтеща свиня.
А лавката бе като всяка лавка, но странно беше тук едно: висеше над вратата калимявка и някакво шише вино.
— Виното — да! Но, що за подигравка чернее се над този праг?
— Това ли? Туй е попска калимявка — реклама за добър коняк…
Кръчмарят се усмихна и заклима, отвън му кимна вечерта, а в ъгъла ревнаха в хор петима и се целунаха в уста.
Погледна Дяволът под вежди тънки: „Я виж ги, колко са добри!“
Но зад гърба му някой злъчно смънка: „Добри, когато спирта ври!“
Това бе юноша — намръщен, хладен. Въздъхна той и заруга: „Кой е добряк на тоз свят безотраден? И кой доволен е сега? Навсякъде чистота, нито прашинка! Нито насъне светъл лъч… Летиш като изгубена снежинка сред вихрите на черна злъч…
Уви, светът обърнал се е в пустиня!
Море от злоба и разврат!…
Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад!“
Той млъкна…
А през прага меланхолично проточи и свинята врат: „И аз от тоя свят съм недоволна: да, толкоз малко кал и смрад!…“
„Червен смях“, 4 април 1923