Ако гражданите на София искат да живеят в чиста, красива и хармонична среда, ако искат градът им да бъде привлекателен съвременен град, то - транспортните й комуникации трябва да се трансформират радикално, което ще доведе до основна промяна и на функционалните, и на плановите, и на пространствените му системи.
Ако искат да живеят в такава среда, Градът трябва да се преобрази като се освободи от терора на колите и да се превърне в град на пешеходците, на пешеходните улици и пространства, на чаровните кафенета и ресторанти,  на приказните паркове и градинки, на привличащите всеки гражданин музеи, опера и театри, да се сдобие с шарени градски скулптирани скечове от хора и среда, с тотална зеленина, с чистота и безкрайна шарения от цветове! Трябва да разкара колите извън градския център, след което да се заеме с плановата и пространствената си промяна, както и с хармоничното й облагородяване!
Иначе, ще продължи да бъде безинтересен и прост в израза си град, ще продължи да си прилича с повечето от тях – със старите и с новите си жители!
*
Управлението на града и на обществото си приличат като капките вода - и двете изискват, и морал, и себераздаване - в публична полза! Заради това, всички измислени и смешни политически наглеци, които не притежават тези качества, не успяват да излъжат, дори - удобните за манипулация техни малоумни адепти.

Доброто управление на града прилича на обикновен градеж, а той е най-близък до създаването на собствен дом. При слабо управление – е налице едновременна липса на грамотна и работлива власт, на опитни проектанти, технически ръководители и майстори-строители.
Знаем, че днешната „демократично“ избрана „политическа“ власт не може нищо друго, освен, да употребява града за користни цели и е безпомощна да свърши, каквото и да е. Лошо е, обаче - когато, не само не може, но и не иска, и да се опитат да прави това, за което е избрана!
Тогава настъпва очакваното унищожение или по-точно - грозно изчегъртване на направеното преди, а града и обществото  му – залиняват в блатото на корупцията и безвремието!
*
Всяка власт търси, изисква и намира от града хармоничен отговор на своето интелектуално и професионално ниво. 
Оценката на обществото за състоянието на града - е оценка за всяка времена власт и за красотата или грозотата на лицето й. Тя остава описана и от историята на функционирането му, и от историята на живота на градското общество - те лаконично оценяват грижите, полагани за града, след време. 
*
В професията и особено в нея, за да се развиваш оптимално, независимо, в коя област твориш – ти е необходима близост с властта! Особено, днес и особено важно – с тази власт!
*
Успехите в развитието на урбанизираните територии обикновено са дело на умните общества … и никога на бавноразвиващите се, нито на лесно приспособяващите се политически артисти!
Традиционните проблеми на градоустройственото, архитектурно и инженерно развитие на урбанизираните територии са обикновено подчинени на сменящата се по демократичен начин временна власт – най-често политическа, рядко етническа и твърде епизодично религиозна, по своя характер и цели, независимо, че градът е в по-друга, по-съвършена, неограничена и вечна дименсия, защото съвременният град, отдавна е безсмъртен! Почти безсмъртен, тъй като и той, все пак, умира по-някакъв свой начин … като човеците в него.
*
Градовете по света рядко постигат върхове в своето хилядолетно развитие, дори след реализация на важни обекти от местно значение. По-често преживяват падения. Градът притежава функции и предоставя услуги, които са необходими и служат, не само, на настоящите поколения граждани, но и на тия от бъдещето. Те се финансират от днешната временна власт, но, за да служат и на гражданите от следващото столетие. Заради това, всяко устройствено начинание и всеки обект носят характеристиките на тази временна власт, ангажирала се да ги реализира като разпространяват влиянието й и в бъдещето! Именно, заради това градоустройството и архитектурата зависят и са следствие от силата, и от мощта на сменящата се политическа власт! И когато тя притежава необходимите, и задължителни положителни качества - градът, задължително процъфтява!

За съжаление, случаят със София - не е такъв! 
Не съм и уверен, че подобно щастие би могло и да го споходи, отново, след повече от столетие време!
Днес, градът се използва, предимно за политически цели и нищо не се създава за наземната му територия, освен – видимата лична изгода на политическите играчи, което означава, че освен с метрото, временната му власт няма да се запише с нищо друго в златната книга на неговата история!

Но, може и да не съм прав - има с какво! 
Това е безумието на режисираната корупция, успешно заместила изискуемата се грамотност за управление!
И като се замисли човек, какво друго би могло да се очаква от ограничените възможности на служителите от сигурността – та, те разбират от съвсем други неща!
мп