Постинг
07.07.2021 18:45 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 660 ПРИКАЗЕН ГРАД 2
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2021 21:43
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 08.07.2021 21:43
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 660
Приказен град 2
или легенди под моста над Осъм
.jpg)
Този град носи със себе си безброй забравени легенди, забравени от късата памет на хората и заметена от мъката на времето, a заедно - отнесени от водите на Осъм, пресичащ красивите варовикови скали, отгоре, върху които се е разположил и живее от памтивека.
Вярвам знаете, но може и да не знаете, че Свети Климент е родом от Мизия!
Област Мизия е обитавана от многолюдни тракийски племена, населявали земите между Дунав и Стара планина. Тази е земята, наречена по-късно на името на най-силното племе мизи.
Родил се е и е живял на територията на древна Мелта, край поречието на Асамус, заедно с другите от съставното тракийско племе кровизи като дете на многобройния род на Дано и сина му Вуто, деспоти на областта. Там горе – на Хисаря, в Ловеч! Името Дано означавало силен, мощен, вечен, велик. От неговото значение, като че ли, е произлязло името и на могъщата европейска река - Данюб, Дунау, или по-вероятно, той е носил славното й име. Знаем също, че цялото население, живеещо днес по поречието й, е живяло по бреговете на Долното течение, преди да започне колонизирането на освободените от ледове, територии на Западна и Северна Европа. Използвайки бреговете на Дунав, траките от Мизия, от поречието и от устието на реката, постепенно стигат чак до Атлантическия океан, завоювайки всички земи, подходящи за живот.
Сигурно от незнание ще е, че никой от вас, не се гордее с тези факти, знаменателни за цялото човечество.
Нали и Климент, като всяко дете на свободните тракийски племена е обикалял земята край града, катерил се е по ловешките баири, къпал се е и е ловил риба във вировете на реката, тичал е по поляните с цъфнали анимонии, късал е едри чепки на кехлибареното грозде, пързалял се е край стръмните склонове на Стратеш и Дики-санa, надвесели се над реката с люляковите си храсти, криел се е в пещерите край бреговете й!
Но, не помните, нали?
А, кое ли име е носил като дете - едва ли, ще разберем някога?
Толкова лесно забравихме духа на Светията, дал на родния си град съвременните български букви и предопределил с това си дело, написването след столетия, на химна на своите бъдещи учители - химнът на Светите братя Кирил и Методий!
Пак там - в Ловеч!
Има ли друг град в света, който би могъл да се гордее с подобен принос за човечеството, за българите и за всички бели европейци?
Има, разбира се – и Охрид, и Търново, Рим, Ротердам, Мюнхен, Ваймар и Хамбург, Петербург, но Ловеч е единствен, защото там, най-често се разхожда духът му!
Всеки път, когато отида, макар и много рядко, го срещам.
Срещате го и вие, срещате го, разбира се!
Нищо, че е бил пратен в Охрид, нищо, че всички го наричат Охридски, Климент Охридски. Светецът е сред вас! Трябва да го зовете Ловчански и Охридски владика! Той стои - ей там, над града, високо над всички и ви гледа, прострял духа си от хилядолетие насам като покровител, като закрилник на града и жителите му!
Ловеч е богоизбран!
Градът е събрал във времето, заедно, двама титани от българския род – единият му е дал светлината на знанието и вярата, а другият, по-късно ги е разпръснал, навсякъде - в името на неговата свобода!
Свети Климент, естествено - е познавал отлично родния си, български език, неговата мелодичност и ритъм. С тях създава съвършената му азбука и писменост.
Несравнима, изящна, брилянтна!
Световна!
Спомнете си, за уж добронамереното отношение на римския папа при приемането на още един език към „богоизбраните“ три – еврейски, гръцки и латински!
Всички те - copy рaste, на тракийския!
Нали, затова българският книжовен език е стъпил и в новото си време след Освобождението, на основата на диалекта на сънародниците и земляците му.
Виждам учудения ви поглед!
Погледът ви говори, че не четете, че не знаете, че не помните, а може и да не са ви научили! Затуй сте и забравили! Притъпени са сетивата ви, а очите ви не виждат, ушите не чуват! Днес, не говорите, дори, на сладкия език на Климент, не се и стараете, а използвате - някакъв подобен!
Дали, да извикам, за да се събудите?
Или искате, още да поспите?
Спете, спете - няма да ви преча!
Чували ли сте за Никола Йонков Владикин? Не сте, чували сте за друг Никола Йонков. Първият е български журналист, книжовник и историк. Потърсете, прочетете, за да знаете! Помнете!
Както пише Никола Владикин / 1862 – 1918 г./ в «История на древните траки» - I и II част, 1911 - 1912 година, траките мизийци притежавали своя писменост, преди всички други, живели по това време. Тази писменост е възприетата столетия по-късно от други - все от безчислените племена на траките. В началото - от финикийци, перси и елини, след окончателното им териториално установяване, след войните и природните катаклизми. Пригодили азбуката и писмеността на мизите към своите диалекти. След тях, буквите използват и останалите тракийски племена, пръснати по цяла Европа и Близкия Изток.
Легендите за друга писменост, с друга графика - просто са измислици, а и кое би продиктувало тяхната „поява“, при наличието на отдавна приетата и утвърдена, и дълго използваната писменост, дошла от живелите - преди другите, хора? Не би могла да е азбуката на финикийци, на елини или на римляни, защото днес милионите щяха да пишат и говорят на забравените, отдавна, мъртви езици.
Тракийският е роден език на всички богове, на всички гении на древността, на воини и военачалници, на иноватори и разпространители на философии и знания. Той се запазва, заедно със съществуването и на двете си империи – Западна и Източна, които поставят основите на съвременната човешка цивилизация!
Без значение са нескопосаните измислици на формиралите се наскоро народи, дошли, много след траките под Слънцето, които искат, не без успех, да покажат и своето участие, при създаването й.
Затова днес, знанието за нея и авторите й са умишлено скрити за цивилизованото бяло човечество, заради славата и прославата на тези крадци, и плагиати, присвоили я, провъзгласявайки се като нейни единствени автори, представяйки я като свой културен продукт!
Боже, каква смрад от нечистоплътие!
Но, такива са бедните духом - най-обикновени крадци!
Крадат от всякъде.
Присвояват си правото, дори, да се грижат за древната култура, наследена от другите народи, а не от самите тях! Прибирайки я непочтено, уж, за да я опазят!
С какво право?
На какво основание?
Може би се чувстват по-умни, от живелите, преди тях?!
И се замислих!
Възможно ли е - да са чувствали писмеността като своя, след столетията употреба и да са обявили създаването на тази графика на буквите като своя, без да знаят нейните автори, но непознавайки и истинските, защото - не познават миналото си, подобно на днешните наследници на тракийските племена венети, живели на изток, заблуждавайки и себе си с неистината!
Затова е нужно човек да знае и помни истинското й лице, а не измамния й образ!
Знаете вероятно и че елините, живели южно от Коринт и малко отгоре, я приспособяват към своята артикулация като прибавят нужните им звуци или премахват ненужните. Вземат я от траките-финикийци, избягали отдавна от старите си земи, заради убийствените води на Потопа, които се преселват по-късно по брегове и на Северна Африка, отново край Средиземноморието. От елините я вземат и преработват римляните от Първата тракийска империя, развила своята култура по земите на Апенинския полуостров.
Всички, във времето, използват графиката на знаците, създадени от предците на Свети Климент, траките – мизийци. Всички, появили се по-късно графични опити използват, без съмнение, необятната творческа култура на траките! Тяхното съществуване е Първата златна епоха на последната човешка цивилизация, много преди всички културни постижения, познати днес - на формиралите се, значително по-късно, народи на Европа!
Свети Климент подновява и приспособява, в края на първото хилядолетие сл. н. ера, след 890 година, оригиналната тракийска азбука и обвързва нейните графични знаци към езика на мизи и кровизи, които са в основата на българския етнос, улеснявайки ги, при ползването, на сложната за употреба, азбука на Светите братя Кирил и Методий. Разпространява я чрез учениците си, навсякъде по земите, където се говори български!
Днес, почти всички бели хора, произлезли от тия земи, пишат и четат на тракийската азбука, ползват и латинската й графика, на азбуката, обработена от Свети Климент – родом в благословения Ловеч, около 831 година и починал на 27 юли 916 в божествения Охрид, преживял с близо три десетилетия учителя си Методий.
Може би знаете, може би не?!
Е, вече знаете и ще помните.
мп / 4 - 9 юни 2016 г.
Приказен град 2
или легенди под моста над Осъм
.jpg)
Този град носи със себе си безброй забравени легенди, забравени от късата памет на хората и заметена от мъката на времето, a заедно - отнесени от водите на Осъм, пресичащ красивите варовикови скали, отгоре, върху които се е разположил и живее от памтивека.
Вярвам знаете, но може и да не знаете, че Свети Климент е родом от Мизия!
Област Мизия е обитавана от многолюдни тракийски племена, населявали земите между Дунав и Стара планина. Тази е земята, наречена по-късно на името на най-силното племе мизи.
Родил се е и е живял на територията на древна Мелта, край поречието на Асамус, заедно с другите от съставното тракийско племе кровизи като дете на многобройния род на Дано и сина му Вуто, деспоти на областта. Там горе – на Хисаря, в Ловеч! Името Дано означавало силен, мощен, вечен, велик. От неговото значение, като че ли, е произлязло името и на могъщата европейска река - Данюб, Дунау, или по-вероятно, той е носил славното й име. Знаем също, че цялото население, живеещо днес по поречието й, е живяло по бреговете на Долното течение, преди да започне колонизирането на освободените от ледове, територии на Западна и Северна Европа. Използвайки бреговете на Дунав, траките от Мизия, от поречието и от устието на реката, постепенно стигат чак до Атлантическия океан, завоювайки всички земи, подходящи за живот.
Сигурно от незнание ще е, че никой от вас, не се гордее с тези факти, знаменателни за цялото човечество.
Нали и Климент, като всяко дете на свободните тракийски племена е обикалял земята край града, катерил се е по ловешките баири, къпал се е и е ловил риба във вировете на реката, тичал е по поляните с цъфнали анимонии, късал е едри чепки на кехлибареното грозде, пързалял се е край стръмните склонове на Стратеш и Дики-санa, надвесели се над реката с люляковите си храсти, криел се е в пещерите край бреговете й!
Но, не помните, нали?
А, кое ли име е носил като дете - едва ли, ще разберем някога?
Толкова лесно забравихме духа на Светията, дал на родния си град съвременните български букви и предопределил с това си дело, написването след столетия, на химна на своите бъдещи учители - химнът на Светите братя Кирил и Методий!
Пак там - в Ловеч!
Има ли друг град в света, който би могъл да се гордее с подобен принос за човечеството, за българите и за всички бели европейци?
Има, разбира се – и Охрид, и Търново, Рим, Ротердам, Мюнхен, Ваймар и Хамбург, Петербург, но Ловеч е единствен, защото там, най-често се разхожда духът му!
Всеки път, когато отида, макар и много рядко, го срещам.
Срещате го и вие, срещате го, разбира се!
Нищо, че е бил пратен в Охрид, нищо, че всички го наричат Охридски, Климент Охридски. Светецът е сред вас! Трябва да го зовете Ловчански и Охридски владика! Той стои - ей там, над града, високо над всички и ви гледа, прострял духа си от хилядолетие насам като покровител, като закрилник на града и жителите му!
Ловеч е богоизбран!
Градът е събрал във времето, заедно, двама титани от българския род – единият му е дал светлината на знанието и вярата, а другият, по-късно ги е разпръснал, навсякъде - в името на неговата свобода!
Свети Климент, естествено - е познавал отлично родния си, български език, неговата мелодичност и ритъм. С тях създава съвършената му азбука и писменост.
Несравнима, изящна, брилянтна!
Световна!
Спомнете си, за уж добронамереното отношение на римския папа при приемането на още един език към „богоизбраните“ три – еврейски, гръцки и латински!
Всички те - copy рaste, на тракийския!
Нали, затова българският книжовен език е стъпил и в новото си време след Освобождението, на основата на диалекта на сънародниците и земляците му.
Виждам учудения ви поглед!
Погледът ви говори, че не четете, че не знаете, че не помните, а може и да не са ви научили! Затуй сте и забравили! Притъпени са сетивата ви, а очите ви не виждат, ушите не чуват! Днес, не говорите, дори, на сладкия език на Климент, не се и стараете, а използвате - някакъв подобен!
Дали, да извикам, за да се събудите?
Или искате, още да поспите?
Спете, спете - няма да ви преча!
Чували ли сте за Никола Йонков Владикин? Не сте, чували сте за друг Никола Йонков. Първият е български журналист, книжовник и историк. Потърсете, прочетете, за да знаете! Помнете!
Както пише Никола Владикин / 1862 – 1918 г./ в «История на древните траки» - I и II част, 1911 - 1912 година, траките мизийци притежавали своя писменост, преди всички други, живели по това време. Тази писменост е възприетата столетия по-късно от други - все от безчислените племена на траките. В началото - от финикийци, перси и елини, след окончателното им териториално установяване, след войните и природните катаклизми. Пригодили азбуката и писмеността на мизите към своите диалекти. След тях, буквите използват и останалите тракийски племена, пръснати по цяла Европа и Близкия Изток.
Легендите за друга писменост, с друга графика - просто са измислици, а и кое би продиктувало тяхната „поява“, при наличието на отдавна приетата и утвърдена, и дълго използваната писменост, дошла от живелите - преди другите, хора? Не би могла да е азбуката на финикийци, на елини или на римляни, защото днес милионите щяха да пишат и говорят на забравените, отдавна, мъртви езици.
Тракийският е роден език на всички богове, на всички гении на древността, на воини и военачалници, на иноватори и разпространители на философии и знания. Той се запазва, заедно със съществуването и на двете си империи – Западна и Източна, които поставят основите на съвременната човешка цивилизация!
Без значение са нескопосаните измислици на формиралите се наскоро народи, дошли, много след траките под Слънцето, които искат, не без успех, да покажат и своето участие, при създаването й.
Затова днес, знанието за нея и авторите й са умишлено скрити за цивилизованото бяло човечество, заради славата и прославата на тези крадци, и плагиати, присвоили я, провъзгласявайки се като нейни единствени автори, представяйки я като свой културен продукт!
Боже, каква смрад от нечистоплътие!
Но, такива са бедните духом - най-обикновени крадци!
Крадат от всякъде.
Присвояват си правото, дори, да се грижат за древната култура, наследена от другите народи, а не от самите тях! Прибирайки я непочтено, уж, за да я опазят!
С какво право?
На какво основание?
Може би се чувстват по-умни, от живелите, преди тях?!
И се замислих!
Възможно ли е - да са чувствали писмеността като своя, след столетията употреба и да са обявили създаването на тази графика на буквите като своя, без да знаят нейните автори, но непознавайки и истинските, защото - не познават миналото си, подобно на днешните наследници на тракийските племена венети, живели на изток, заблуждавайки и себе си с неистината!
Затова е нужно човек да знае и помни истинското й лице, а не измамния й образ!
Знаете вероятно и че елините, живели южно от Коринт и малко отгоре, я приспособяват към своята артикулация като прибавят нужните им звуци или премахват ненужните. Вземат я от траките-финикийци, избягали отдавна от старите си земи, заради убийствените води на Потопа, които се преселват по-късно по брегове и на Северна Африка, отново край Средиземноморието. От елините я вземат и преработват римляните от Първата тракийска империя, развила своята култура по земите на Апенинския полуостров.
Всички, във времето, използват графиката на знаците, създадени от предците на Свети Климент, траките – мизийци. Всички, появили се по-късно графични опити използват, без съмнение, необятната творческа култура на траките! Тяхното съществуване е Първата златна епоха на последната човешка цивилизация, много преди всички културни постижения, познати днес - на формиралите се, значително по-късно, народи на Европа!
Свети Климент подновява и приспособява, в края на първото хилядолетие сл. н. ера, след 890 година, оригиналната тракийска азбука и обвързва нейните графични знаци към езика на мизи и кровизи, които са в основата на българския етнос, улеснявайки ги, при ползването, на сложната за употреба, азбука на Светите братя Кирил и Методий. Разпространява я чрез учениците си, навсякъде по земите, където се говори български!
Днес, почти всички бели хора, произлезли от тия земи, пишат и четат на тракийската азбука, ползват и латинската й графика, на азбуката, обработена от Свети Климент – родом в благословения Ловеч, около 831 година и починал на 27 юли 916 в божествения Охрид, преживял с близо три десетилетия учителя си Методий.
Може би знаете, може би не?!
Е, вече знаете и ще помните.
мп / 4 - 9 юни 2016 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
