Градски ескизи :: ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 373 Центърът на София

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.07.2021 13:43 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 373 Центърът на София

Автор: forma Категория: Политика

Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.08.2021 09:12

Знаменателни градоустройствени предложения!
Споделям ги отново -

* ПРЕДЛАГАМ СЪЗДАВАНЕТО НА МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ, БУКВИ И КУЛТУРА В СЪРЦЕТО НА СОФИЯ!

* ПРЕДЛАГАМ ДА СЕ СЪЗДАДАТ ПЛОЩАД НА КУЛТУРАТА И ПЛОЩАД НА ВЛАСТТА!

* ПРЕДЛАГАМ ДА СЕ ИЗГРАДИ НОВ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ!

* ПРЕДЛАГАМ ДА СЕ РЕАЛИЗИРА ПЕШЕХОДНА СТРУКТУРА, ВКЛЮЧВАЩА И ПРОСТРАНСТВОТО НА САКРАЛНАТА ЗОНА ОКОЛО ПАМЕТНИКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!

* ПРЕДЛАГАМ ДА ПРОЕКТИРАМ НОВА ТРАНСПОРТНО-КОМУНИКАЦИОННА СТРУКТУРА НА СОФИЯ, КАКТО И ДА РЕША ПРОБЛЕМИТЕ НА ГРАДА С ПАРКИРАНЕТО И ГАРИРАНЕТО!

* ПРЕДЛАГАМ ДА НАПРАВЯ ОТ СОФИЯ УМЕН И БЛАГОУСТРОЕН ГРАД С ПОРЕДИЦА ОТ РАБОТЕЩИ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ РЕШЕНИЯ И ПРОЕКТИ!
АКО ВЛАСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ТАЗИ НА ГРАДА ПОИСКАТ!
Проектите са юридически защитени - могат и да почакат до следващото столетие, ако няма интерес от общинската власт!

***
24.04.2017
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 373
Центърът на София, ларгото - проекти, реалност и бъдеще

Хората създават градовете си по свое подобие.
Всяко поколение се стреми да усъвършенства качествата на средата им и настойчиво отстранява недостатъците като влага в структурите им технологичните си открития. Колкото може и колкото позволяват възможностите на онези негови граждани, проявили - чрез знанията, културата и опита си, силата да ги променят в общ интерес. Знаейки това, не останах изненадан пред "неповторимата" красота на суровата архитектура на централната градска част на София, реализирана преди години.
Създаденото, не впечатлява и днес.
Творците и те създават красота по свое подобие, защото творчеството и работата им, се оглеждат в огледалото на знанията, на въображението, на отговорността и на почтеността, която притежават! Грозните и слабо подготвените създават грозен, скучен и непретенциозен град, и си приличат с него! Не се учудвайте, толкова могат! Не говоря за физическата, а за невидимата духовна, нравствена и морална красота!
Без тази красота, няма архитектура, няма и град!
Защото, както казва Монтескьо – без морал няма общество, а ще има ли и какъв ще е градът, без нея, кой знае?!
1.
Когато за пръв път, предложих отвора в средата на пространството, обозначено като Ларго, исках да създам връзка между бъдещото пешеходно пространство на теренното ниво и нивото на съществувалия преди хилядолетия, тракийски, римски, византийски, турски, и български град. Свързах двете основни нива, в конкурсния ни проект, за бъдещето на централната градска част през 1999 година, за да демонстрирам връзката, между миналото и настоящето, за да афиширам богатствата на София!

Целенасочено търсих възможните дименсии, за да се демонстрира планов и пространствен паралел, между останалото от предишните хилядолетия и сътвореното от гения на социалистическата държава от средата на двайсети век – превъзходна картина от вчера и днес, уникална, бих казал, невъзможна за реализация, където и да е в съвременния свят! Не би могла и да се открадне, както са свикнали да крадат и присвояват съседите ни, още от време оно.
Подобно съпоставяне не съществува и не би могло да се сътвори, никъде другаде! Москва притежава примери от псевдо-класицизма, но не притежава неунищожена напълно археология от целия период от двайсет и пет столетия до днес, а и съществува, съвсем отскоро. Други градове, останали от античността и все още живи, имат в недрата си такава, но без съвременните образци на архитектурата, изградена по време на социализма.
2.
В проекта, отворът над подземните нива на Ларгото беше хармонично оразмерен като част от ширината на предложения Площад на власттa.
Естествено, заради голямата си площ, заради археологията и експонатите от подземното ниво се наложи той да бъде покрит, както и заради стълбата, обърната на запад, която трябваше да бъде пряката връзка между останалото от хората на античното градското пространство и днешните, с живия им град.
Търсеното внушение беше блестяща находка, която не беше предлагана до сега като реализацията й изискваше тоталното премахване на автомобилното движение и уродливата му транзитна форма, от ядрото на града!
Предложих да се създадат две нива от независими планови и пространствени урбанистични структури - едното на съвременния град, а другото – на отминалите исторически и градоустройствени епохи, в рамките на стария град като се стремим непрекъснато да ги свързваме, сравняваме и оценяваме!
Съществуващото горно ниво беше ясно със своята композиция, но не съвсем! Трябваше да се промени, за да се извадят и покажат останалите живи и познати на специалистите археологични обекти в единна пространствена урбанистична композиция. Необходимо беше да се направят и компромиси, които да усъвършенстват пространствените връзки - там, където има установена археология по най-приемливият за съвременниците ни, начин.
Ако градът беше извадил късмет, щеше да се обогати като никой друг.
Успееше ли да намери екип от професионалисти – архитекти, археолози и строители, които да усъвършенстват идеите, а и екипи от органите на властта, които да успеят да ги реализират – щеше да сполучи!
Очевидно, не успя, поради неинтелигентния си избор!
3.
Последваха крути и неграмотни промени на проектите от страна на некомпетентната градска техническа власт под последователното ръководство на тогавашните главни архитекти. Проблемите на центъра бяха подчинени на бъдещия втори подземен диаметър, а не - на основните богатства на града.
Промените осакатиха завинаги града и ядрото му!
Неграмотността беше куриозна, все още е и ще остане, вечно такава!
Ще продължава да крещи и ще пита всеки нормален, защо?
Защо проектантите се подчиниха на временната власт, която си позволи да измете завинаги културните пластове под града, вместо да сътвори неръкотворния си паметник?
С какво й пречеше, кому пречеше?
4.
Предлагам да се постави паметна плоча с изписани имената на всички участвали в тази гавра, срещу града и централната му част, експерти, главни и не толкова главни специалисти, за да се помнят имената им с лошото, което му сториха, с раните, които му нанесоха!
Защото, в градоустройствено отношение, преминаването на метрото, отново през археологията и стария град беше непочтено и слабоумно, но специалистите използваха, само малкото ум и знания, които имаха.
От бедността им – толкова!
Омаскариха града, без да им е потърсена, все още, сметка!
Все още!
Постъпиха, подобно на специалистите, през петдесетте години на миналия век, унищожили емблематичните сгради на града на Траян, Галерий и Константин, на древна Сердика!
Като всички завоеватели, като варвари!
5.
Паметник трябва да се издигне и на тези превъзходни главни архитекти, блестящи умопомрачителни инженери и строители, за да плюем, когато минаваме оттам!
Като строителите на метрото не биха могли, по никакъв начин и причина, да са, дори, по-малко виновни, че унищожиха хилядолетната археология - нали, преди това, им наредиха да изкопаят, а след ударния труд и да затрупат изкопаното, непосредствено пред цум, без значение за унищоженото световно богатство и хвърлените в изкопа артефакти, пари и интелектуални усилия.
6.
В замяна, гениите на нашето време, измислиха имитации – под откритото небе и под безсмисления покрив на изгребаната археология. Простащината приключи с изграждане на супер-конструкции, а отдолу – нямаше останало, кажи-речи, нищо от археологията!
И за да запълнят нищото, решиха, че ще показват макети!
Представяте ли си – макети, вместо оригинална археология, измислици, вместо истина!?
Названието ларго е музикален термин за бавно темпо, което също буди присмех – защото там е или много студено през зимата, или нетърпимо горещо - през лятото! Голо, неприветливо място, където се срещат ветровете на времето, през което всеки бърза да пресече, но не само заради това, а и заради отблъскващата архитектурна рамка и грозният й акцент - със знаме, отгоре!
Названието, което народът му е дал, характеризира, единствено, скоростта на човешкото мислене в тази зона на града.
7.
С очевидна професионална неграмотност бе създадено и пространството на музея, под мостовата конструкция на бул. М. Луиза - в този й, тъй безсмислен за центъра транспортен участък. Там, трудно ще се решат да влязат, дори - изследователи на древната ни култура, но недостатъчната височина не смути гениалните творци и те тихомълком притупаха нещата и приключиха обекта - с нехармоничната му подземна среда, и с бетонните й стени на запад, сякаш в тази посока - към Западната порта, няма нищо ценно!
Епопеята завърши, без фанфари, сред шармантните пространства на новите метро-станции и с липсата на естествено експонирана археология, за която толкова дълго бяха лъгани гражданите на столицата, ползващи метрото!
8.
Накрая - покриха празното, нефункционално и безсмислено осакатено, подземно пространство като оставиха транзитното движение отгоре, може би, за да демонстрират грозотата на псевдокласицизма, заедно с празното пространство на "Бавното" и затвориха дюкяна!
Дори, за да не се знае, кога са проектирани и изградени тези "уникални" сгради, умишлено премахнаха и символите им! Ония символи, които ни водеха преди години - към светлото бъдеще, които бяха пътеводните ни звезди!
Премахнаха и тях, увреждайки автентичността им като нарушиха изискванията за естествени бъдещи паметници на културата, архитектурата и историята!
Жалко за възможностите на града!
Много жалко!
Затова, моля - не забравяйте да подсетите поколенията след нас за паметниците! Защото паметта и благодарността ви днес и без това, ги няма никакви!
мп