Не съзнаваш, какво си постигнал, до къде си се изкачил, докато не погледнеш назад, откъдето идваш.
Спри се.
Огледай се, ослушай се, прецени!
Та, всичко, което си постигнал – си го постигнал сам и всичко, което си загубил – е също с твое участие. И въпреки, че знаеш, че и най-умният си е малко прост, продължаваш да хвърляш вината за несполуките си върху другите, и не преставаш да се хвалиш с постигнатото, да се мислиш за по-умен и различен от останалите, самонадценяваш се и почти се обожествяваш!
*
А умните и гениите са също хора!
И те, но притежават в повече нещо, от което всеки от нас се нуждае, за да може да анализира и оценява всяка житейска ситуация.
Иначе, по вид сме почти еднакви.
Имаме си всичко, от което се нуждаем, за да преживеем - и тяло със сърце, и глава с мозък, за да се обичаме или мразим, и крака със стъпала, за да ходим или да се надбягваме, и ръце, за да се прегръщаме или да се бием. Имаме си и очи, за да виждаме, и уши да чуваме. Можем и да говорим - умно или глупости, когато ни липсва онова, което Създателят скъпернически стиска и не на всеки дава - прекрасната комбинация от човешки качества, ощастливена от въображението и творчеството, от красотата на морала и от добротата, която да може да се налага над злия човешки нрав.
*
Но, какво би станало на Земята, ако всички са еднакво умни, прозорливи и морални! Не знам, не мога и да си представя, че по въображение и по ум ще приличам на някой всепризнат за гений или ще приличам на някой … по красота, нали - не сме тревички или листенца, не сме и еднаквите с красотата си немислещи цветя, а мислещи, при това  хора. Изглежда, само си приличаме … по тленността.
мп