Преди два-три месеца използвах думичката „изчъгъртване“ в няколко есета от поредицата градски ескизи, а не правилната изчегъртване. Исках да поясня на някои пишман политици и измислени журналисти – значението й, кой и кога е използвал нейната същност или кой я използва днес, в наши дни. Исках да я припомня и на четящата аудитория от по-специалните политически структури, а те лапнаха въдичката и я пуснаха в обръщение.
Бях уверен, че не знаят, кога човек за пръв път, видимо и преднамерено е упражнил действието изчегъртване - за това им отворих очичките.
Най-често в историята на мислещите, действието изчегъртване е използвано в древността от египетските фараони, премахвайки името на предшественика или на някой поругал, или променил религията на народа си. Изчегъртва се написаното върху камък, ако то възхвалява противник или този, когото искаш да изтриеш завинаги от историята като използваш властта, за да измамиш времето! Изчегъртва се информация за всяко реално съществуване.
Фараонът преценява, че действието ще изличи името на противника му, все едно, че не е съществувал и ще възвеличи същевременно, лично него.

Използвано е и от бившите ни сънародници от т.н. Република Северна Македония, както и от злонамерените ни съседи от юг и запад, преди време и днес, заради малоценността им, спрямо нас и нашата култура, направила ги хора!!!
Защо, кому е нужно?

Признавам си, че и аз, преди десетилетие, предлагах да се изтрие името на един председател на творческия ни съюз, заради услугите му към държавните, религиозни и специални органи, и за глупостите, които сътвори в професионална и обществена вреда. Исках името му да бъде заличено от паметта на времето и колегията като укор, но това е, все едно, да заличиш човека.
Нейсе, размина му се – мярката беше драстична, дори, за лакея.
Все пак, има някои, които обществото трябва завинаги да заличи, заради всеобщата травма, която му нанесоха с кражбите и моралното си падение, но когато му дойде времето, а то, неминуемо - ще дойде!
*
То е, все едно - да изтриеш написаното и да придобиеш чисто нов палимпсест, който да ти послужи, за да напишеш нещо "важно", по-важно за теб и историята, оказвайки се съдник, без право!
Да убиеш истината е трудно, а може би е невъзможно, да я скриеш е по-лесно, въпреки, че времето продължава да я носи, дори – да не е изписана върху камък.
*
Изчегъртването се извършва от овластени и е невъзможно за хора, чужди на властта. Обикновено се ползва от грамотни, но с нереална преценка или с преувеличени заслуги към обществото.
То е зловещо в същността си действие!
Излъчва страх и липса на нормално човешко самочувствие, близко е до унищожение. Извършва се от дълбока омраза, от обидено достойнство или от завист към човешките добродетели, които е притежавал обектът на твоята ненавист.
Днес, у нас - значението на думата и глагола се употребява, предимно от малокултурни политически мафиоти, присвоили я с изненада, че е съществувала, но, незнайно как – е останала толкова дълго неизвестна за тях.
А е ярка и нестандартна.

Традицията на изчегъртването е като реката – мисля, че ще съществува вечно, а някой ден у нас, би могло да се превърне, отново в мания, в политическа мания, както преди седемдесет и пет години!
мп