Преработената частна телевизионна структура, родена от бившето телевизионно предаване „Ку-ку-ру-ку-ку-ку-ку-ку-ку-ку“ бе, отново трансформирана, този път - в чалга политическа партия, под необяснимото наименование „Има такъв народ“, определило я като изключителна! Целта на трансформацията беше да разцепи и напълно да разбие обединението на групиралите се други, уж подобни, но „свободно протестиращи“! Майсторите я създадоха, за да откъснат едните от другите. Привидно, за пред хората, разбира се!
И едните, и другите, и третите, и всички тия, трудно занимаващи се - с каквато и да е полезна обществена дейност членове на политически формации, особено - с „политика“ - са съставени знаем от назначени политици, от - едно и също, омесено от службите тесто, задължено им отговорно. Заради това бяха и са подходящи да се използват за всички, необходими на манипулаторите манипулации, дори – за сътрудничество и дори, за борба срещу себеподобните! Разбира се - конците дърпаха, пак те.
*
Знаете, че в София има жилищни квартали, които са разположени край паркове - жк “Иван Вазов“, жк „Стрелбище“, жк „Яворов“ и ред други, без гражданите да имат възможност за естествен достъп до тях.
Но, защо - да не би, едните или другите територии да са защитени зони?
Как мислите?
Тези реализации, определено, са стари и смешни творчески градоустройствени решения! Предложих  да се обърне по-сериозно внимание на проблема на Столична Община и да се променят нивата на транспортните комуникации при недомислените контактни зони като оптимално се свалят нивелетите на улиците, за да  се осигури на живущите лесен и непосредствен достъп до Южния парк - от жк „Иван Вазов“ през ул. "Бяла черква" и от жк „Стрелбище“ през бул. "П. Ю.Тодоров", както и до „Борисовата градина“- от жк „Яворов“ над Цариградско шосе. Но предложението не бе чуто, тъй като чиновниците не ги е грижа за хората, за майките с деца и за града, за това се правят и на глухи!

Възможно ли е да се реализират проектите?
Определено да, а изпълнението рязко ще подобри качеството на прилежащата жизнена среда и на града като цяло. Ще бъде в хармония и с намеренията на Зеления Пакт за градовете на Европа!
*
Многократно съм се питал – дали, не съм останал единственият, извън властта архитект, който продължава да се занимава с градоустройствените, териториалните и пространствените проблеми на града, и държавата?
Ако е така, е крайно недостатъчно и е неуместно да продължавам.
*
Човек мечтае, обикновено – за това, което е изгубил или за което знае, че няма да го има.
Така е и с народите.
Руснаците продължават да мечтаят за Балканите и Истанбул, а ние за Беломорието, Македония и Западните земи!
Но, кой може да забрани да се мечтае?
мп