Градът не е само камък и тухла.
Градът е място, към което всички живеещи в него имат еднакви или близки интереси. Те са в съдържанията и желанията за по-чиста вода, зелена среда и чист въздух, за по-близки и удобни места за образование, труд, услуги и лечение, за безопасност и културна наслада. Намирането и осигуряване на здравословна и оптимално естетична среда е цел, както за жителите, така и за специалистите, отдадени в негова полза и услуга, в негова помощ – градостроители и архитекти,  инженери от различни специалности и всякакви творци и специалисти.
Терминът утопия се съдържа и е в основата на творческите им усилия.
*
Липсата на подготвени специалисти днес, обаче - е очевидна!
Като дим изчезнаха предишните проектантски организации. Бяха заменени от групи и сдружения на ниско квалифицирани „професионалисти“ – собственост, предимно на партийни членове близки до временната власт. Заради това професионалните им резултати бяха и са трудно контролирани.

Градската среда притихна и замря в трепетно очакване на знаменити постижения!

Липсата на можене и знания, на стабилно и улегнало образование, и особено болезнено – на липсата на опит обаче, притъпи сетивата й, оцапа и необходимостта от високите й нива  за новодошлите, а те нямаха и не можеха да имат нови, по-различни изисквания и естетични критерии.
Липсата на независими творци, липсата на творчески качества отдалечи урбанизираните територии от търсеното съвършенство, опрости до крайност и очакваните решения като в повечето случаи ги противопостави на съществуващата среда, а някъде - властта, просто я изостави и тя продължи да линее.
Учудващата липса на творчески потенциал и капацитет, на неочакваната им липса, както и нормалната - на професионални познания, повлияя на всичко и всички в града. Очевидно бяха следствие от леността на ново появилите се „специалисти“, от безхаберието на учителите и преподавателите им, и особено видимо, и особено силно - от глупостта, и самолюбието на сменящата се власт, задължена да управлява процесите в полза на обществото! Но тя забрави за това, защото силата на видимото й подчинение беше огромна. Подчини се на кастовите, партийните и лични корупционни интереси.
Зле сътвореното се открои рязко от съществуващото като „до украси“ и без това старата непълноценност на градската среда.

Властта на града възприе функции и строителни норми, които напълно и завинаги унищожиха важни и ценни територии от неговата планова и пространствена тъкан. Те промениха и рязко нарушиха мащаба му, но напълниха джобовете й! Появиха се творчески недоносчета, на които, дори -  необразованите граждани се смееха и чудеха, на какво приличат, какво е това чудо и защо е толкова нескопосно направено.

Унищожиха връзките с планините! Завинаги бяха изгубени ценни територии с наследените им планови и пространствени възможности, изчезна или се обезличи неповторимата  градска пространствена хармония.

Поради непознаване на материята, за съжаление, бяха изоставени и много други, а градът заплака опечален - трябваше да живее и да се подчинява на новите си неграмотни „стопани“, които бяха ръководени, преди всичко от користната политика на „демократичните партии“, а не от общоприетите световни естетични и строителни норми, от нормалните грижи за града.

Боси адвокати зашляпаха из специализираните закони за териториалното устройство на „демократичната“ държава и оцапаха града за столетия, а боси и гладни главни архитекти развяха знамената на корупцията, осигурила им слава и пари, заедно с подкрепата на издигналите ги мафиотски структури.

Градът бе променен чрез унизителни корупционни репресии!
Промяната продължава, а края на хаоса, в който изпадна, не се вижда. Градът изпадна в зоната на селищата със зле управлявана и стопанисвана урбанизирана среда!
Разбира се, това не смущаваше никой. Простотията и необразоваността не смущаваше съня, нито на техническата, нито на административната власт. Особено, на нея – тя беше и продължава да е, все така, неука в областта на ангажиментите си към градското планиране! Следствие на тях, си позволи демагогски да злоупотреби с урбанизираната територия  като нагло и спокойно продължи да демонстрира посредствеността на незнанията си! Продължава и днес, без да се опитва да вникне в проблемите на града и жителите му, но и няма кой да наруши спокойствието на чиновниците!
А те продължават да мамят безпардонно!
*
Е, не всичко е отчайващо!
И тъкмо помислих, че не всичко е толкова зле, отворих страницата на някаква фирма, която продава нови жилища в престижен квартал и замръзнах от изненада! Имаше чертеж с план на жилище, а от него видях крещяща неграмотност!
Кой ли би купил такова, си казах. Не бих го взел, дори като подарък, толкова сбъркана беше функционалната и плановата му схема!
След което, се отказах да давам одобрението си, само като виждам фасадите.
А вътре, а планировката? Та, хората живеят в жилищата, а не с техния външен образ, в тях трябва да откриват спокойствие и уют, а не абсурдни функционални връзки и зле оразмерени пространства!
Замислих се за похабените средства за земя, за некачествено проектиране и за претупаното строителство и косите ми настръхнаха! Необходим е контрол, си казах - за да се спести похабяването на скъпи и ценни за града територии, да се спастрят и хвърлените на вятъра пари, дори - да не са обществени. Необходим е контрол, за да се икономисат средства, да се повиши ефективността и коефициентът на полезност на новото строителство за града.
*
Задавали ли сте си въпросите - защо процесите на корупция се упражняват толкова спокойно с институционалното и професионално участие на властта?
Защо липсва трайно установена устройствена нормативна база?
Питали ли сте се, защо корупцията и зависимостите й са на по-високи нива от професионалната й подготовка?!
Защо властта не се грижи да решава и да подобрява нуждите, и услугите за гражданите, каквито са единствените й задължения?
Защо техническата власт, все така, малоумно продължава да пази нейните, очевидни несъвършенства или руши автентичната градска среда?
Защо не я облагородява? Та, нали, членовете на семействата им, също живеят в този унизен и утрепан от тях град?!
Защо не се разкарат, не се ли наядоха -  те, съветниците и политическите им ментори!Знаете ли?
Ако знаете – посъветвайте ги, ако не знаете, пак ги посъветвайте – да се научат!
мп