Грозотата превзе моя град!

Засели се навсякъде в него и сред търпеливите му граждани!

Питам се, никой ли не иска да живее сред красива и приятна среда?
Питам се, възможно ли е това да се случва, точно на нас?
Защо градът го позволи, къде бяха гражданите му?
Къде потънаха учителите, професорите, творците?
Всеки ден си задавам въпроса - кой проектира тази безподобна грозота?
Всеки ден минавам покрай някоя и подтиснато се питам - дали този, който я е „сътворил“, е ходил на училище, дали е живял сред хора, дали се е образовал с максимално високо образование?! Дали не ни е враг? На града, на себе си и на нас - безумните търсачи.

Знам, кои са унищожителите на красотата!
Вие, също ги знаете, но примирено мълчите!
А те – на воля „творят“!
До кога ще ги търпим?
До кога мълчаливо ще понасяме грозотата, която бълва архитектурната мафия?
Знам, че толкова може! Грозното само се възпроизвежда!
*
Грозотата превзе моя град и изгони доброто и красивото, а ние се лутаме, търсим като обезумели, за да ги привлечем отново, като малоумни, като побъркани от скръб по тях, търсещи, сякаш нещо съществуващо! Къде е то?

Търсим красотата, заради липсата й в града и сред нас, но без успех. Постоянно и навсякъде! Търсим оная, прогонената красота! Къде е, има ли я? Някой знае ли, какво представлява, колко е красива, кой я прогони от града на мъдростта, къде да я търсим? Да не би да е убита или буболечките са изяли и нея като всичко друго?
Да я викаме ли, дали ще ни чуе, та да се върне!
Къде си красота, ела, върни се, молим те!

А грозота - колкото искаш!
Накъдето и да се обърнеш!
Грозни пропорции, каращи се обеми, неподходящи и сбъркани материали, слаби планови и пространствени решения, дразнещи цветове и тук-там по нещо малко, дребно и красиво, скрило се от срам и страх, че ще го забележат!

Боже, защо позволи на грозотата да заживее в моя град?
Защо й позволи да прогони красотата?
Изгони грозното, призовавам те, моля те!
И ни върни красотата, за да заживеем като бели хора, а не като градски инсекти!
Ще те питам - може ли грозотата да живее заедно с мъдростта или ще ми кажеш, че и нея, отдавна я няма! Чудя ти се – как живееш сред нея и без нея?
Заради жаждата да живеем с човешко красивото, ние се стремим да се слеем с природата, заради него искаме да внесем в дейността си ред и хармония, да одухотворим всичко, до което се допираме, да му вдъхнем разум, морал, нравственост!
И интелигентност, ако щете! И всички - да го виждаме и чувстваме! Като обикновени хора, обичащи красивото! Искаме и ще постигнем целта си - чрез творчеството! Нали, всеки притежава частица от тази божествена привилегия и се стреми да я използва пълноценно. Обучава се, обучава и другите, защото е невъзможно - един да знае и да може всичко.

Грозното не иска да се учи, не иска да знае, то е научено! Няма и не търси въображението. Познава само себе си – грозното, по-грозното, безкрайното малоумно грозно! Знае само да краде и плагиатства!

Човек устремено трупа знания, за да подхранва въображението си. То и знанията, обаче, са различни у всеки, а проблемът му е, че не знае - кой, колко е възприел, какво е научил, как го е запомнил, с каква духовна храна го подхранва и до кога ще има възможност да ползва наученото. Не знае, дали се е научил да търси красотата, нали тази е целта му? Резултатите показват придобитото, широтата на творческия потенциал и желанието да мислиш и твориш красота, само и единствено чрез нея! Без да се самонадценяваш, нито да се подценяваш, а да се сравняваш!
Знаещият малко е учил или е запомнил малко и това се отразява на работата му. Той започва нервно да търси патерици, бастуни и каква ли не подкрепа! И се сгърбва - да сервилничи всекиму. Това е особено характерно за съвременните услужливи български архитектурни гении.На тях, това им личи – по лицето и по говора, по поведението и най-вече по работата! Елате ги вижте!
Затова, ние останалите, сме горди и ги славим!
Учим се от тях! Но, защо, все не успяваме – не знам?
Боже, какво казах!
„С речта си от животните се отличаваш, но те са по-добри, щом истината премълчаваш!“ – Саади
*
Архитектурата е изкуството, което не понася некадърността, защото се чувства и вижда, защото всички я ползват, защото им служи! Професията не може да се упражнява с малко знания, без усет за хармония на форми и пространства, с липса на ред и пропорции, със загърбване историята на средата и най-вече без интелигентност, подкрепяна от ерудицията и въображението на твореца! Без тези задължителни условия - творецът е просто имитатор, без нищо свое! Той е просто фалшификатор като всички творци на грозота, а „творбите“ му – пародия.
Архитектурната професия е призвана да съгласува до съвършенство своите творения и тяхното предназначение, както цялото – града, така и отделните му части. Тя не копира природата, а се основава на ума, разума и въображението на твореца. Тя е най-съвършена игра за градивния човешки разум, трудна и затова, толкова рядко някой успява да победи в нея! Тя е един от учителите и лечители на обществото! Неговите изисквания към възможностите на архитекта трябва да са изключително високи, най-високите! То трябва да знае, че не всеки добил образование по специалността, се превръща в творец!
*
Погледнете, на какво прилича София!
Моля, изразете гласно това, което чувствате, което виждате и чувате! Няма да питам за становището и чувствата ви, няма да питам, защото ги знам и споделям.
Промените, които настъпиха в плановия и преди всичко в пространствения образ на града, се случиха в изминалите 15 – 20 години.
Те го промениха напълно!
В негативна посока!
Те го нараниха, като че ли, завинаги!
Нашият град, твоят, моят!

Знаем, защо? Разбира се, знаем! Нищо, че измислените награди, за това или онова, се множат, подобно на наградените мушмуроци! Нищо, че градът мълчи и търпи - и грозното, и красивото, колкото го има! Може би и затова той привлича буболечките, и подобните им човечета, защото за всекиго намира по нещо грозно!

А ние продължаваме да търсим красотата, помнейки думите на Платон, че – „Красотата е вечна и нито се ражда, нито загива, нито се увеличава, нито намалява!“
*
Физиономията и тъканта на града бяха брутално обезобразени от необразовани и гладни главни архитекти и от ограниченото въображение на „колеги“, които, незнайно как са получили диплом, а още по-необяснимо е, как са получили работа! Обидното е и че никой не санкционира незнанието и неможенето! Властта на града абдикира, обогатявайки се от подкупите и комисионните, давани от тия на ония, а заедно го нараниха завинаги! Тя демонстрираше абсолютна липса на взискателност към средата, в която живеем, съпровождаше неграмотния, защитаваше незнаещия, съгласяваше се с даро-дателите за всичко. И днес продължава скверното си дело!
*
„Може ли едно упадъчно общество да харесва възвишените неща, в която и да е област? Навярно не и затова в нашите общества, такива, каквито са, с нашите тесногръди нрави, с нашите дребни и жалки удоволствия - красивото може да бъде само случайност, и тази случайност не заема такова място, че да може да промени общия вкус и да накара повечето умове да се обърнат към красотата…. След това идват нощта и варварството!“ / Дьолакроа….
*
Завиждам на работещите в БНТ, защото имат възможност непрестанно да съзерцават това гениално, неземно архитектурно творение, което израсна пред очите им! Там - пред сградата, в която работят! 
Завиждам и на жителите на квартала, че ще „имат“ места за паркиране, нищо, че няма как да достигнат до тях! Без значение, като че ли е и плътността на застрояване! Колко ли струва разрешението за това право? А, дали някой друг, освен участниците, помни проведените, преди години, конкурси и качествата им?
Завиждам на града и административната му власт, че притежават творба, с която светът вече се гордее, каквато няма и не би могла да се измисли, да се финансира и реализира, никъде другаде, че притежават забележителен комплекс от сгради, шедьовър - единствен по своята неповторимост, хармония и красота! Ще си затворя очите и душата и ще забравя, че София е пълна и с други красиви, оригинални и без епигонство сгради! И всички те - сътворени от нашенския гений! Тук, в София - за всеобща национална гордост!
Искате да ви ги покажа, нали? 
Добре, но преди това ще предложа авторите на тези прекрасни сгради, които украсиха града в последните две десетилетия, със своята неземна красота и прославиха Родината ни по света – да бъдат наградени с най-високите държавни отличия! 
Най-добре ще е да ги наградят с Димитровска награда за - недостигнати от други високи постижения и за неукротимо майсторство в областта на архитектурата! 
Нищо, че отдавна я няма, но, нали те са деца на онова време и носят неговия дух и възможности! Може да им дадат и други отличия, като за тях - трябва да си плащат така, както вече са свикнали!
*
ПРИЗОВАВАМ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ НА ГРАД СОФИЯ ДА СЪЗДАДЕ ВИСШ И НЕЗАВИСИМ ОРГАН, 
ПРЕД КОЙТО ДА СЕ ДОКЛАДВАТ И ОЦЕНЯВАТ ВСИЧКИ ОБЕКТИ ОТ ГРАДСКО И ДЪРЖАВНО ЗНАЧЕНИЕ, В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВОТО, В ИМЕТО НА ГРАДА КАТО СТОЛИЦА И ОТ НЕЙНО ИМЕ, ЗАЩОТО ТЯ Е ИЗБРАНА ДА УПРАВЛЯВА С УМ И РАЗУМ, И С ОТГОВОРНОСТ КЪМ НАСТОЯЩЕТО, И ОСОБЕНО КЪМ БЪДЕЩЕТО!    
*
ПРИКАНВАМ И ГРАЖДАНИТЕ, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗАСЕГНАТИ И ОЩЕТЕНИ ОТ БЕЗХАБЕРИЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ДОПУСНАЛА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПОДОБНИ ГЕНИАЛНИ АРХИТЕКТУРНИ ТВОРБИ ДА СЕ ОРГАНИЗИРАТ ЗА ПОДВЕЖДАНЕТО Й ПОД ОТГОВОРНОСТ , С ОБВИНЕНИЕ В БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ И НЕКОМПЕТЕНТНОСТ!
НЕОБХОДИМО Е ОБЩЕСТВОТО ДА ПОТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСЕКИ, СЛУЖЕБНО ОТГОВОРЕН, ЗАРАДИ НЕКОНТРОЛИРАНИТЕ ПРОЕКТИ И РЕАЛИЗАЦИИ НА ПОДОБНИ ШЕДЬОВРИ, КОИТО НАКЪРНЯВАТ КУЛТУРНИТЕ И ЕСТЕТИЧЕСКИ РАЗБИРАНИЯ НА НЕГОВИТЕ ГРАЖДАНИ, И ДИСКРЕДИТИРАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО, И БЕЗ ТОВА, НИСКИЯ НИ КУЛТУРЕН ИМИДЖ ПРЕД СВЕТА!

„Еднодневката умря / слушайкиХендел / и падна върху книгата ми“ – Шики, хайку.

мп / 3 - 6 март 2016 г.