Разбрах целта на временната власт, въпреки, че не бе особено трудно!
Затруднението идваше от характера ми - възприемах всеки добронамерено.
Дълго чаках да се появи промяна в действията й, но без резултат –
каквото си знаеше баба, това си баеше. Оправдавах я, заради неопитността й - с ограничените й възможности да се учи и да се променя в нелеката задача да управлява по-умни. Накрая се отказах и изведнъж ми светна -  
тя се стреми да изравни нивото на бедност на народа с нивото на глупостта си!
Стреми се да изравни безхаберието си към всичко и всички, дори към инвалидите - с безкрайната си ограниченост и с пълната липса на доброжелателност! 
Но, в това няма нищо ново, си казах и отворих избраните съчинения на Макиавели, а от „Флорентински истории“ прочетох мисли, писани преди петстотин години!
*
И колкото измамата е по-успешна и по-ловка, толкова по-голяма слава и похвала носи тя на измамника. Получава се така, че причинителите на зло са възхвалявани като умни, а порядъчните ги порицават за глупост.
Младежите безделничат, старите развратничат, мъже и жени от всички възрасти се отдават на лоши привички. Това поражда сребролюбието, което може да се види у всички граждани и стремежа, не към истинската слава, а към недостойни почести – източници на всякаква ненавист, на вражди, разногласия и разцепления на партии, които на свой ред пораждат смъртната присъда, изгнанията, униженията на добрите граждани и превъзнасяне на злосторниците. Защото добрите хора, уверени в своята невинност не търсят, подобно на  злонамерените някакви поддръжки и почести така, че незащитени и не обградени от почести те загиват.

Безнаказаността на злото поражда у всички стремеж към партиите, както и към могъществото на същите, защото злонамерените ги следват, поради алчност  и честолюбие,  а достойните - по необходимост.

Най-пагубното, което може да се наблюдава във всичко това е изкуството, с което деятели и водачи на партии прикриват зад най-благородни слова своите замисли и цели като неизменно са врагове на свободата, защото я потъпкват под предлог, че защитават държавата, ту от оптиматите, ту от популаните.
Понеже наградата, която очакват от победата не е славата, че са освободили родината,  а удовлетворението от това, че са победили своите противници и са им отнели властта. И когато, накрая властта се окаже в техни ръце няма несправедливост, нито жестокост или хищно деяние, което те да не се осмелят да извършат.
От този момент правилата и законите се издават не за общото благо, а за изгодата на отделни лица, от този момент решенията за война, за мир, за сключване на съюзи се вземат не за слава на всички, а в интереса на малък брой хора!  – 
Николо Макиавели / 1469 – 1527 г. /, Избрани съчинения, прев. Ив. Тонкин. 
мп