Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 00:22 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1137 Re-migration
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове:
1



ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 1137 
RE-migration

 image



Можем ли да си представим светът преди хилядолетия?
Използвам този нов термин, нов за историческата наука, въпреки непрофесионалния ми интерес към нея, защото й е необходим, за да демонстрира по-голяма яснота и за да покаже естественото връщане на мигриралите преди хилядолетия, към старите земи, към предишната собственост на рода и етноса. Чрез него е възможно да ви заинтересовам и с разсъжденията си, колкото и невероятни да са те!

Ре-миграцията е проява на осъзнато връщане към родовите корени, а то съществува закодирано в гена на всеки човек. Генът е безсмъртен и неосъзнат, но устойчив подтик, който те принуждава да се доближиш и отново да се сближиш с културата и бита, с живота на твоите предци, да го споделиш и даже - да го препоръчаш на наследниците си. Стига, разбира се, паметта ти да е опазена ненакърнена и непокътната, да притежаваш силата и устрема, и непоколебимостта на предците си, чиито корени те дърпат обратно към тях. Никой не вижда, но ги чувства и те са концентрирани в носталгията, която всички, без изключение, изпитват и преболедуват. Носталгията и надеждата, че там - сред роднини, ще се чувстваш по-добре, че ще изживееш живота си по-пълноценно, са тези, които те подбуждат и принуждават да се върнеш, независимо, че не познаваш средата, нито тези, които живеят днес там.

Използвам терминът ре-миграция, тъй като той най-точно определя живота на предците ни – от преди 12–15 хиляди години и преди Новата ера до средата на първото хилядолетие след нея, а и след това. Терминът не отговаря на понятието миграция, която се ражда и реализира в наши дни, защото мигриращите днес, извършват процеса за първи път и защото техните предшественици са родени по територии, от които бягат, без да съществува памет за друго от годините, столетията и хилядолетията преди. При това  носят друга подредба на генетичната си структура.

Използвам термина ре-миграция, за да покажа логичните си разсъждения, свързани с първоначалните преселения на предците ни от всички, генетично близки етноси, населявали Балканския полуостров по времето, когато Западна и Северна Европа са се освобождавали постепенно и с мъка от студа на Ледниковата епоха, благодарение на кардинални природни климатични промени, и когато стопените води са променили напълно очертанията на водните басейни като са принудили, живеещите по бреговете им, да търсят и бягат на все по-високи от морското ниво земи, променяйки местоживеенето си и губейки предишната си среда.

Ре-миграция се осъществява, единствено, от мигриралите, поне веднъж.

Бялото население, родено и живяло на Балканския, Малоазийския и Кавказкия полуострови е променило многократно своето местожителство, подчинявайки се на природните катаклизми, на топенето на ледовете и откриването на незаселени нови, подходящи за живот земи по свободните съседни и далечни територии.

Периодът преди и след Всемирния Потоп, около 5508 година пр.н.ера, е време на принудително разместване на човешки маси. И тогава, и днес човешкият вид продължава да е зависим от пулсацията на природните процеси.

Преселението започва около 4500 – 4200 години преди новата ера и е начало на колонизацията на земите на Западна и Централна Европа.
Пак по същото време, но по-активно – около хилядолетие по-късно, е преселението на живелите по южните и източните брегове на новороденото сладководно черноморско езеро към високите сухоземни земи навътре - към сушата на малоазийските плата и планините на Кавказ. От там на юг до изворите и поречията на Тигър и Ефрат е близо, и те достигат до плодородните земи край устията им, полагайки основите на цивилизацията на Двуречието, носейки и доразвивайки предишната си култура, религия, знания за земеделие, рибарство и металургия. Тук създават, пак по подобие и първите си урбанизирани територии, обогатяват архитектурата, отношението си към природата, урбанизираната среда  и себеподобните. Зараждат се нови обществени отношения, появяват се формите на вечно живото и неумиращо притежание на човек от човека, както и различните форми на абсолютната му експлоатация, постигнала своя апогей през годините на миналия и съвременния век, навсякъде по света – благодарение на комбинацията между техническия човешки прогрес и подходящите политически условия за владеене на човешкия вид, и на организираното му обществено управление.
По същото време и все така, настъпателно - завладява бреговете на Източното и Южно Средиземноморие, заедно с островите и с помощта на царете, които превръщат всичко в злато при допира си с него, колонизират и населяват нови като създават Старото египетско царство / около 3300 г. пр.н.ера, Средното / около 2700 и Новото – след 1900 г. пр.н.ера, приближавайки се към още по-ново време.
Тогава, около и след 1500-1200 - та година пр.н.ера, може би, започва обратният процес на ре-миграция и завръщане към земите на предците, на племена и етноси, живели няколко хиляди години, преди първата си миграция, по благословените земи на Балканите и цялото северно Средиземноморие. Те също хранят надежда за по-добро бъдеще, за среда с поносими климатични условия и с много природни богатства, продължавайки жадно да търсят  – завоювайки ги, дори… с войни.

Като Троя / около 1200 г.пр.н. ера или като Рим, няколко века по-късно / около 850 – 790 г.пр.н.ера, съжителствайки с наследниците на първите заселници, които са останали, запазили и доразвили родовата си памет, бит и обичаи.
По това време по новите земи се раждат и се оформят … нови племена и етноси, наследници на първите мигранти, които претендират за първородство над човешкия вид, записват го като напълно ново и пледират за авторство, и културни иновации, подобно на еврейския етнос, оформил се, едва около 1000-та година пр.н.ера, непознавайки миналото на предците си и нарочно забравили старата си история, измисляйки си нова имитация на чужда, но напълно фалшива.

Ре-миграцията се повтаря многократно и винаги в посоката на Балканите, защото генетичната памет на етносите е, все още, жива. Новата миграция, в днешно време – се ражда и развива, заради липсата на нормални условия за живот в някои страни и религиозни общества, но и заради наличието на по-висок стандарт на живот, търсейки и намирайки го на запад, и още по-далеко на запад.

Населението, което не мигрира, усъвършенства средата и натрупва богатствата на автентичната си култура, без да се променя, за разлика от прииждащите нови / стари, които носят своята, променена култура и ген.

Ре-миграцията е разнолика, защото мигриращите приличат, но твърде недостатъчно, на наследниците на общите предци. Независимо от това, те предявяват претенции към общото наследство, към общата религия и богатства на средата, стремят се и упорито се налагат.  А това е учудващо, но е обяснимо.
Интересното е, че никой не ги иска, именно, заради това - освен, пределно застарелите народи на Западна Европа. Нищо, че продължават да прииждат.
мп

 

  

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 493602
Постинги: 967
Коментари: 1
Гласове: 149
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930