Беше отдавна, много отдавна.
В края на лятото на "68-ма година.
Голяма група български архитекти и аз - студент последна година, хапвахме и се наслаждавахме на приказната феерия от светлините на града и преминаващите, на една ръка разстояние от нас, кораби и корабчета. А ние с красивата Марта танцувахме танго в ресторант на Златния рог, в уникалния Истанбул!
Искате ли да ви снимам, попита фотограф.
Естествено.
Дадох му, колкото поиска, а той остави няколко снимки за спомен. Остави ги на масата, но след поредният ни танц - те изчезнаха!

Смяхме се дълго и заради удоволствието, и заради приятелството, забравили, сякаш, откраднатите снимки!
Беше добър, уникален човек.
Светла й памет!
мп