Като всички човешки дейности и творенията на архитектурата представляват обикновени стъпки на трансформация на материята и пространството. Особено грандиозни по своя размах са промените, свързани с  градоустройствения организъм на града. Те са огромни при супер градовете и малки, почти незабележими, при изчезващото село. Промяната е във всичко – неумолима, да не кажа - незаобиколима и постоянна. Всяка преобразява урбанизираните територии, техните структури, мрежи и части от общото и единно цяло. Преобразяват се - от малките сгради до огромните небостъргачи или жилищни структури като т.н. „китайската стена“ в София, например.  

Промените на урбанизираните структури и Природата твърде много си приличат като смятам, че човешките творения по-често, по-трайно и обикновено безвъзвратно се променят, защото са създадени и оразмерени с показателите на своето съществуване. Интересното е, че архитектурните не се повтарят в своята цикличност, както природните. Претърпят ли веднъж промяна – те продължават да се развиват, но в различна посока и с нови дименсии, различни от първоначалните творчески намерения.

Чудя се, защо от години се питам, едно и също, стремейки се да опазя града и архитектурата му -
защо обществото не приеме, веднъж за винаги, задължителни норми за забрана да се променя първоначалния образ на създадената архитектура и основните елементи от градоустройствената среда?!
Защото е непочтено да се променя и да се руши създаденото, обикновено от професионалисти - новото винаги ще е непрофесионално.

Така градът ще придобие по-устойчив пространствен и културен образ, а и обществото ще бъде задължено да бъде по-прецизно към всяка поръчка, към проекта, изпълнението и съхранението на обекта във времето. Така всяка власт ще твори и ще мисли за града като за нещо изключително ценно и важно, както и за нещо, което се нуждае от ежедневни грижи на всички.
*
Как мислите, дали, умрелите от глад и недоимък, заради безразличието към тях на често сменящата се във времето власт, не са в пъти повече от декласираните хора от пандемията – там, в другия свят?!
Дали, грижите на вчерашната, днешната и утрешната временна власт не са и няма да са, все така - прекалено малки, спрямо нейната огромна безотговорност?
Нали, за това са избирани, нали от тях се изискват и знания, и добронамереност, и всеотдайност, за да организират и оптимално да управляват своите отговорности към гражданите, към града и към обществените проблеми … хармонични с тях.
Иначе, ако не могат – защо тези ще трябва да бъдат избирани?
А, може би, ще трябва да се намерят по-подходящи кандидати, както и по-ясни, и по-точни формули, по които да се управлява обществото.
Според мен, обаче - за властта не би трябвало да гласуват, свързаните с нея служители, защото са зависими, и задължени от интересите си.
Мисля, че работещите в нейните структури и поделения - като военни, общински и държавни чиновници, лекари или учители, а и много други професии не трябва да участват в политически избори, тъй като са морално принудени да защитават позициите на държавата, а не на отделни партии и формации. Задължени са да отговарят за обществото, а това общество е народът!

Повечето са, наистина, зависими, както зависими са и неграмотните.
Днес, точно те „избират“ временната власт, точно те продължават и да преливат от пусто в празно, и да я обезценяват, заедно с живота ни!
Огледах се и видях, че други няма!
Почти няма.
Нашето общество е отвикнало да бъде нравствено и морално чисто. Свикнало е да се мие, къпе и почиства, едва след като се оцапа от главата до петите, след като е умирисало и душицата си до край от смрадта на недоброкачествените си граждани! И спокойно си живее със смрадта - привикнало, за съжаление!
Свикнало е с вонята на нечистоплътните, може би, защото следва мъдрата мисъл на Лао Дзъ – „Който се изтъква, спохождат го беди“
и се предпазва, и всички се крият, и не мият - нито морала, нито душата си, защото и аз, и вие, и всички ние, се страхуваме от беди, въпреки, че те непрекъснато ни спохождат от хилядолетие!
Въпреки, че и всички сме българи, които гръмогласно твърдим, че обичаме своя род и Родина!
мп