Има ли, някой творец или компетентен лакей, който да твърди, че паметникът на Червената армия притежава висока културна стойност и има принос към пространственото богатство на града?
Има ли някой, който да твърди, че паметникът излъчва превъзходството на високото си морално ниво, което защитава, за да има правото да съществува там?
Съществува ли грамотен български градостроител и архитект, който ще отрече, че тази територия е изключително важна и необходима, не само за плановото и пространствено развитие на града, но и за окончателното завършване на Сакралната
му зона?
Има ли общинска или държавна институция, чиновниците от която биха могли да отрекат, че пространството трябва да се използва за други, а не за общополезни градски и държавни функции, без да се наранява едроразмерната растителност около паметника? Питам се - има ли колега или гражданин, който ще отрече, че пространството притежава изключителни градоустройствени качества, уникална инфраструктурна и обемно-пространствена комуникативност, нужни на града като столица, за да я обогатят духовно и морално, планово и пространствено?
Едва ли, има и компетентни специалисти,  които ще предложат на мястото на този, отдавна остарял и морално амортизиран паметник, да се издигне друг, който или историята, или следващото поколение логично могат да оспорят и отстранят?
Дали, ще се намери някой, който ще отрече, че ние сме отделен, самостоятелен етнос и самоуправляваща се, независима държава с хилядолетно присъствие на земята, с хилядолетия преди всички останали.
Кой ще отрече, че българското общество е редно и е необходимо да създаде свой, истински национален музей, в който да се експонира историята му, с която и то, и света могат с основание да се гордеят?

Дали, ще се намери жител на София, който ще отрече необходимостта Националният Исторически Музей да заеме това скъпоценно място в свещеното ядро на столицата, за да се превърне в културната звезда, от която и града, и народа, и историята ни се нуждаят? Срамуваме ли се от нея, че не можем да отделим средства за неговото създаване или някой друг, все още, злонамерено определя живота и историята ни? Фалшивата, разбира се!
До кога други ще ни учат, какви сме били, какви сме днес и какви трябва да бъдем! Защо се крие и преиначава истинската, с която трябва да се гордеем?!
А, може би се крие - просто, за да не се възгордеем!
Дали, обществото е толкова обезверено и манипулирано, че не може да си позволи, дори, да мечтае да стане политически и икономически свободно, а не елементарен придатък?!
Не би ли било възможно да се обяви международен архитектурен конкурс или да се сключи договор за проектиране с екип на световно известни творци, които да създадат бисер, подобен на тези в Билбао, Валенсия или където и да е по останалия свят? 

Кой ще отрече, че настоящият музей е изпратен нарочно - далеко, извън града, за да ни отчуждава и „превъзпитава“, за да принизява културния принос на етноса ни и отговорностите му, за да ни принуждава да забравяме националната си история и нейните богатства, за да не помнят поколенията след нас, че сме и продължаваме да бъдем най-старият етнос, сред белите на Земята?
Има ли някой гений или пък, умствено недъгав, който би могъл да ни убеди, че това действие не е нищо друго, освен - една проста и елементарна политическа манипулация?
Вероятно има, ще се намерят, но - кой от тези, които ще отрекат моите въпроси, би могъл да бъде признат за българин!
Разбира се, много преди това, бих го попитал - дали, знае – къде днес се намира музеят, познава ли богатствата му, колко пъти е бил в него … сам, с деца или внуци, с приятели или гости?
Знам отговорите и те не биха били приятни да се чуят от всички!
мп