Една от характерните черти на града е неговата постоянна промяна и неспирен растеж, подобно на живота на човека, но в много по-бавна скорост и в по-едър обем. Той, заедно с променливостта на живота на жителите му са отражение на непознатите ни космическите секундни промени. Присъщи са му и паденията, и възходите, следствие от степените на ангажираност, на грижа и умения на хората, съчетани с естествената им любов към него - като родно място. Присъща му е и отговорността им към неговото съществуване като важно средство за морално, културно и естетическо възпитание на обществото. Особено отговорна е Властта на хората, независимо политическата й принадлежност, защото от нейното интелектуално и професионално ниво - зависи и той.
*
Не мислите ли, че призракът на антирусизъм, който броди из Европа, а и по света, бе създаден от самите руснаци и е контрапункт на действителната им пропаганда. Може би, не трябва да се вторачваме много, тъй като всички познаваме развитието на Руската Федерация, нито да ги обвиняваме, защото днешните граждани във властта на Русия са възпитавани по времето на зрелия комунизъм и инспирираното му по-късно неолиберално копие, когато не съществуваше респект към човека, а имаше и съществуваше, само на думи. Това наследено поведение продължава да уважава, единствено партийните си членове и да ненавижда останалите, сякаш са чужди!

Особената структура на социалистическия капитализъм съхрани и до днес насажданите обществени и управленски отношения, запази политическата корупция и стремежа да бъде изиграна държавата, и себеподобните. Същото е и у нас, но за съжаление всичкото ни е малко и лакейската имитация не би могла да повлияе на околния свят, докато властта в Русия, все още, живее с трудно изтребимото си интернационално комунистическо минало, заради което отдавна трябваше задължително да се погледне в огледалото на световните отношения, финанси, икономика и технологичен прогрес, за да се види и оцени.
За всички тях важи българската поговорка – „на гол тумбак, чифте пищови!“ Но пред света, обществото се представяше като единно, независимо, а стогодишната манипулация го превърна в недостоен за съвременните му претенции народ, още повече, че и властта на Русия вече трябва да търси купувачи за идеологията си, и за природните си богатства, тъй като руската държава загуби, дори величието си!
*
Такава е човешката природа, смята Салустий –„Победата позволява, дори на страхливите да се хвалят, а поражението помрачава и делата на храбрите“ – из „Югуртинската война“.
Разбира се, войната между Изтока и Запада не започна с агресията на Русия в Украйна. Тя тече и се развива през изминалите няколко столетия като след края на 40-те на миналия век Западът узря и разбра коварството на политическото й поведение, основано на идеологическата догма и на неограничената амбиция на властта, разчитаща на измислени и недействителни резултати от ВСВ, без да забравя милионите избити!  
Студената война затвърди различията, а едните и другите разработваха, и реализираха идеи, които отслабваха - обикновено другите, използваха, все повече и повече, непочтените способи на идеологическата диверсия. Различията имаха икономически и политически характер, и особено технологичен като след реализирането им ясно се виждаха целите и лъжите, и на двете противостоящи страни, основаващи се на измамната демокрация на окупиралите ги политически идеологии на либерализма, и остатъка му от вида неолиберализъм – с тяхното обилно двуличие и лицемерие.
Под тежкия товар на притежаваните ядрени възможности политическият живот се обезцени и се трансформира в беззъба дипломация, болна от коварството на непочтените, разду се балонът на технологичната манипулация, а светът на умните и достойните оголя, остана гол и бос.
За мен бяха и продължават да представляват особен интерес политиците и финансистите от Обединеното кралство. Те, като че ли бяха и си остават най-големите тарикати от съвременната политическа сцена, сравнени с босоногите им партньори от останалия свят.
А и той стана напълно друг, сякаш се самообезцени!
мп