Трябва да се има предвид, че изпълнителната власт видимо не допусна грешки в отношенията си с частния сектор, а кардинално промени отношенията си, заради формите на огромната корупция, позволили на други, не близки до нея “частни“ фирми, да присвоят и усвояват милиарди обществени средства, след което да ги преразпределят в структурите й! Това, което направи -  бе да поиска достоен дял и за себе си, не че нямаше, но й бе недостатъчен, отчитайки това, което предишната власт разпределяше.
Беше й отказано и тя нападна, за да присвои всичко.
Е, не успя и бързо я скалпираха.
Не разбра защо, но не й отговориха, тъй като предпочетоха хаоса, характерен за общото им интернационално съществуване.
Нищо, ще опита отново!

Борбата за кокала между сродните души е безмилостно жестока,
борбата, както казват е епична.
И вероятно, не само, аз следя с внимание и интерес битките в трийсетгодишната война между отделните кланове, групи и отбори, между простоватите им водачи. Разбира се, определям видимите, поне за вас, граници в рамките на 30 години, иначе времето на „бойните действия и подмолната война“ отдавна минаха столетие, а ако включа и „детските“ им години, когато отношенията им са плахи и по-учтиви, но пак са на ужким … на идеологическа основа, годините ще нараснат.
Ако се разровим, още и още, ще си оцапаме и душата - от невероятни предателства, от смущаваща лукавост и простотия, ще изригнем гневно и ще възкликнем, заради удивителната алчност и безцеремонност в поведението им, заради малкото ситни човешки качества и безкрайната връв от усукани недостатъци на предците, на съвременните борци.
Заради това, не се учудвам на игричките, на скечовете, даже на бурните сцени, трайно владеещи и съпътстващи разпределението на властта, и стойността на краденото, пред които няма и не може да има бариери, и нищо свято, нито в „Името на Народа“, както бяха зацапали, преди години това свято действие, нито в свещеното име на Родината и паметта към героите!
Те са били и ще останат едни прости удивителни измамници-слънчогледи!    
*
Знае се, че личните отношения са особено доминиращи на тяхното човешко ниво и заради това те не биха могли да се променят, тъй като самите трябва да се променят, а това ще е в противоречие с генетичната им същност, на партийни членове. Те са били, бяха и несъмнено ще останат в рамките на опитите и на техните метастази, сътворени от Твореца.
Независимо от това, особено характерно е, че над всяко човешко същество доминира нуждата, необходимостта от победа - то ще продължи да се конкурира, да се състезава и да се убива, само и само, за да побеждава, дори да е от същите, умствено недоразвити творби на Създателя.

Това виждам и колкото, и да се питам – защо, отговор не мога да намеря.
Той вероятно е там – в разума на разума на Разумния!
А сред тези хора ще продължаваме да виждаме, единствено – хаос …
като сред занимаващите се с политически интриги – той ще е световен, глобален и ще прилича на Победата, над каквото и да е човешко!
Нищо ново, нали ...
и нищо добро! 
мп