Постинг
26.08.2022 10:27 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 372 Интуитивни мисли
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2022 23:36
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2022 23:36
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 372
Интуитивни мисли
Verba Volant, scripta manent / лат /
Казаното отлита, писаното остава.
Замислих се за това, с което се занимавам днес, появило се допълнително в живота ми.
Замислих се, дали да престана да пиша и особено - да публикувам?
Не, че въображението ми отслабва и достига до нивото на елементарното знание, а защото всичко омръзва на човек,
дори - блясъка на ума,
дори, чара на жената или сладостта на детето,
което в един момент пораства и заприличва на теб!
И интелигентността - вероятно, също омръзва.
Може би и професията - особено, ако ти е тежала.
Може би и четенето!
За мен, използването на словото е удоволствие, подобно на проектирането и затова може, и да не го споделям! Ние всички сме от едната страна на живота - тази на творците и както казва Монтен – човек умира, не защото боледува, а защото живее.
Та и аз се чудя, дали, да не спра да публикувам, защото се страхувам да не стана досаден, въпреки моето желание, подобно на заложеното у всеки от нас - да твори. Нали, по това си приличаме, независимо сферата и обхвата на творчеството, с което органично живеем.
Написаното до днес е единствената ми възможност да се обърна, с надеждата да бъда разбран, към една образована, ерудирана и интелигентна публика – с въображение, значително по-високо от това на четящите вестници и гледащите телевизия. На тях и да им говоря няма да ме разберат - със свойственото им комично невежество и поради липсата на специфична образованост, необходима за живота на всеки човек, за да управлява себе си, населено място или държава.
Още повече, че съм убеден, че интелигентността е по-близка до бъдещето!
А то е в ръцете и ума на младите!
Всичко, което съм писал до сега, свързано с професията, съм искал да адресирам към тях.
Защо ли?
Защото всеки, започнал да я практикува, добива необосновано самочувствие, подобно на съвременните наши бизнесмени – имат много, но не са сигурни, че е тяхно. Подобно на доктора, който лекува болестта, без да е сигурен, че е тя или подобно на самозабравата на ниско образования политик, виждащ себе си на върха на интелектуалната планина.
Младите имат капацитета, докато старите, като че ли - повече приличат на напълнен съд. При първите, все още, е рано да им съдейства разумът, при вторите – са останали само тленните останки на емоциите и натрупаното знание.
Щеше ми се да намеря хора, с които заедно да разсъждаваме за града – архитекти, социолози, антрополози, журналисти, монархисти, антифашисти, екзистенциалисти и други – най-различни. Добронамерени и естествено по-умни от мен, образовани и самостоятелно мислещи ерудити и най-обикновени, дори, стига да могат да носят майтап, и да не се вземат на сериозно, за да не се разочароват от трудностите на работата.
Градът и гражданите му биха имали полза от това, а и колегията. Особено полезни могат да са разсъжденията за тези, които не притежават знанията и необходимия творчески потенциал, но са им крайно необходими в работата или ежедневието!
Бихме могли да разсъждаваме като независими по важни, основни проблеми на града, без назидание и менторство!
Без завист!
За това си има други с такива интереси и амбициозно, стремящи се към тях.
Щеше ми се да разсъждаваме и да разгърнем времето, за да виждаме по-ясно града – безкомпромисно и внимателно в негова полза, и в полза на всички! За да не сме, поне, пред себе си – толкова безнадеждно изостанали!
Дали, някой ще се навие, дали, някой ще ни чуе?
Трябва да опитаме!
Винаги има утре!
Да бъдеш известен е дар от съдбата, но да четеш и пишеш – идва от душата! - споделя Уилям Шекспир в “Много шум за нищо”.
И ще добавя - трябва да се срещаме с лицата си, а не с маските им?
мп
Интуитивни мисли
Verba Volant, scripta manent / лат /
Казаното отлита, писаното остава.
Замислих се за това, с което се занимавам днес, появило се допълнително в живота ми.
Замислих се, дали да престана да пиша и особено - да публикувам?
Не, че въображението ми отслабва и достига до нивото на елементарното знание, а защото всичко омръзва на човек,
дори - блясъка на ума,
дори, чара на жената или сладостта на детето,
което в един момент пораства и заприличва на теб!
И интелигентността - вероятно, също омръзва.
Може би и професията - особено, ако ти е тежала.
Може би и четенето!
За мен, използването на словото е удоволствие, подобно на проектирането и затова може, и да не го споделям! Ние всички сме от едната страна на живота - тази на творците и както казва Монтен – човек умира, не защото боледува, а защото живее.
Та и аз се чудя, дали, да не спра да публикувам, защото се страхувам да не стана досаден, въпреки моето желание, подобно на заложеното у всеки от нас - да твори. Нали, по това си приличаме, независимо сферата и обхвата на творчеството, с което органично живеем.
Написаното до днес е единствената ми възможност да се обърна, с надеждата да бъда разбран, към една образована, ерудирана и интелигентна публика – с въображение, значително по-високо от това на четящите вестници и гледащите телевизия. На тях и да им говоря няма да ме разберат - със свойственото им комично невежество и поради липсата на специфична образованост, необходима за живота на всеки човек, за да управлява себе си, населено място или държава.
Още повече, че съм убеден, че интелигентността е по-близка до бъдещето!
А то е в ръцете и ума на младите!
Всичко, което съм писал до сега, свързано с професията, съм искал да адресирам към тях.
Защо ли?
Защото всеки, започнал да я практикува, добива необосновано самочувствие, подобно на съвременните наши бизнесмени – имат много, но не са сигурни, че е тяхно. Подобно на доктора, който лекува болестта, без да е сигурен, че е тя или подобно на самозабравата на ниско образования политик, виждащ себе си на върха на интелектуалната планина.
Младите имат капацитета, докато старите, като че ли - повече приличат на напълнен съд. При първите, все още, е рано да им съдейства разумът, при вторите – са останали само тленните останки на емоциите и натрупаното знание.
Щеше ми се да намеря хора, с които заедно да разсъждаваме за града – архитекти, социолози, антрополози, журналисти, монархисти, антифашисти, екзистенциалисти и други – най-различни. Добронамерени и естествено по-умни от мен, образовани и самостоятелно мислещи ерудити и най-обикновени, дори, стига да могат да носят майтап, и да не се вземат на сериозно, за да не се разочароват от трудностите на работата.
Градът и гражданите му биха имали полза от това, а и колегията. Особено полезни могат да са разсъжденията за тези, които не притежават знанията и необходимия творчески потенциал, но са им крайно необходими в работата или ежедневието!
Бихме могли да разсъждаваме като независими по важни, основни проблеми на града, без назидание и менторство!
Без завист!
За това си има други с такива интереси и амбициозно, стремящи се към тях.
Щеше ми се да разсъждаваме и да разгърнем времето, за да виждаме по-ясно града – безкомпромисно и внимателно в негова полза, и в полза на всички! За да не сме, поне, пред себе си – толкова безнадеждно изостанали!
Дали, някой ще се навие, дали, някой ще ни чуе?
Трябва да опитаме!
Винаги има утре!
Да бъдеш известен е дар от съдбата, но да четеш и пишеш – идва от душата! - споделя Уилям Шекспир в “Много шум за нищо”.
И ще добавя - трябва да се срещаме с лицата си, а не с маските им?
мп
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1215 Национализация
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1225 Не свързани мис...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1230 Не свързани ми...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1225 Не свързани мис...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1230 Не свързани ми...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
