За малограмотния и неорганизирания всичко е трудно, дори - невъзможно. Вярвам, че сте забелязали.
*
Когато в началото на практикуването на професията, която бях придобил в редовния срок на обучение, участвах в конкурс, след конкурс – градоустройствени и архитектурни, сякаш, някой ме буташе да се състезавам с колеги, повечето по-възрастни и по-знаещи.

Преди повече от петдесет години, още с първото ни участие, с мои връстници и колеги, победихме всички, без изключение, независимо възрастта, знанията, въображението и най-вече с опита, който повечето имаха в изобилие.
След това, отново ги победих – в следващият конкурс, когато главният архитект на проектантската организация, в която бях постъпил, бе изпратил колега и негов приятел да ме пита – искам ли да участвам с него, двамата - в обявения градоустройствен и архитектурен конкурс за централната част на един стар, много стар планински град, през който минаваха буйните води на река Искър … като той ще направи архитектурния проект за бъдещата административна сграда, а аз – градоустройството на центъра и връзката на града с реката. Естествено не можех да откажа, защото поканата бе чест за всеки млад, едва прохождащ архитект. От отчетените дванадесет показатели за добри проектни находки от журито единадесет потвърждаваха качеството на градоустройственото ми решение като харесвах най-много предложението си да обърна града към реката, коренно променяйки съществуващото й планово и пространствено загърбване.

Защо си спомням за онова далечно минало?
Искам да попитам по-младите – с кого се състезават днес, за да повишат и опита, и знанията си? Кого са победили в коректна професионална схватка, има ли, поне един – с повече опит от тях. Или усилията им са сетивни, не професионални – с нечистоплътен интерес в странните игрички, подобни на историята с участието на лъжицата в управлението на Империята на някои от великите везири, управлявали и нас, преди столетия.
*
Чудя се, защо Гърция не е отново в компанията на Сърбия и Северна Македония срещу нас? Мисля и сравнявам - комунистическата догма най-добре пасва на душевността и лъжливостта на техните народи, демонстрирани от стила на преиначаване на вековната човешка история на племената, населявали Балканите, преди, много преди тях? Приличат си и по агресивността и наглостта, предизвикани в защита на всичко, каквото и да са  присвоили или откраднали, а те крадат и когато спят - сякаш завинаги, след всяка поредна материална или културна кражба, на която са се отдали веднага, след пристигането си по тези места, в митичната миниатюрна партизанска колона – един след друг.
*
Обикновено човек подценява броя на идиотите около него – използвам и перефразирам мисълта на един гений.
мп