|
Проклет да бъде онзи, който полива пустинята! – Петър Увалиев
Черни скъпи коли, черни лимузини, черни джипове, черни костюми и лъскави черни обувки, черни мафиотски маски! Пъстри одежди на висши клирици и на обикновени свещеници! Събрани като на карнавал, а не на ритуал, славещ морал и вяра!
*
Но, какво прави тук, сред тях и той – духовникът, аскетът?
Какво прави тук, сред множеството алчни и ненаситни крадци, невярващи в Бога, сред неконтролируеми Божи служители, влезли в съюз със злото и непочтеността, заменили вярата с търговията?
Какво прави тук бедността на бедните и окаяни миряни? Да не би всеки да чака Божието опрощение?
Не!
Дошли са заедно да извършат кражба!
И да я полеят!
И за да е пълна измамата, поканиха и него.
*
Разнородна тълпа, от крадци и удрящи печати други мошеници, се беше прегърнала с търговец-свещеник, с търговци на оръжие, на земя и на човешка мъка, клептопаразити, събрали се, за да полеят измамата!
*
Нямаше съдии, а много съдници с превързани очи!
Видяхме, как тия в черно водеха другите като слепци, държаха ги за ръка и ги направляваха. Страхуваха се да не сгрешат и да отсъдят справедливо!
Измамата тегнеше навред!
Светицата от стените на малката църквичка горко ронеше сълзи! И Бог нямаше към кого да се обърне за помощ!
Навред висши клирици се бяха прегърнали, с мазни тела и ръце, в желанието си и те да откраднат, подобно на тях! Нечистоплътни тела и мисли подкрепяха братска десница, протегнала се към чуждото - и тя да открадне, сякаш - не се страхуваше от Бога над нея!
Нищо, че канонът повеляваше друго!
Не кради!
Нищо!
Въпреки него!
*
Звуците на молитвата гърмяха и се извисяваха до небесата! Дано, ги чуе Бог! Дано, накаже и едните, и другите, и тия, които им разрешиха кражбата!
Нищо, че пееха фалшиво, нищо, че в мислите им беше само откраднатото! И на едните, и на другите, и на третите!
Всеки да си получи заслуженото!
Божието – Богу, кесаревото – кесарю!
Присъдата - на крадците!
Това видях.
II. БЯЛО И ЧЕРНО
Представляваше институцията, която носи доброто и морала!
Беше призвана да го разпространява сред хората!
Беше пазителката му!
Но той .... той продължаваше да краде!
Чуждото!
И не можеше да отвикне!
Представяте ли си?
Проповедникът, който трябваше да проповядва морал – крадеше!
Бе затънал в разкоша на златната посуда, сред скъпите коли и часовници, беше затънал в нехристиянски разврат, в нечистоплътна похот и цял народ знаеше, и виждаше това! Беше затънал сред бедността на бедните миряните, които мамеше с патоса на Савонарола, а получаваше, скритом от тях, подкрепата на алчни псевдо-олигарси, прегърнали го в своята необразованост и неистов ламтеж! Клептопаразитизмът беше обгърнал крехките им “набожни”души, беше ги превърнал в олицетворение на злото, на лъжата, на кражбата и измамата, обсипани в злато и разкош!
Задавали ли сте си въпроса – кой и как събира бедните, и просяците, кой плаща масрафа им?
Може би - “бедната” митрополия?
Защо тя не се грижи за тях, защо не им помага с грижата на родител, защо не ги храни, макар и скромно, а ги ползва - само за своите непочтени, нечисти и измамни действия?
В живота всичко се плаща!
За едни – днес, за други - когато му дойде времето. И реда!
Църквата учи на човешки добродетели, които ни оформят като общество и затова учителите на духа са свети хора! Не крадат, не лъжат, не клеветят, живеят скромно и са пример за всички!
И по нищо не приличат на този!
Защо мълчи Българската Православна Църква?
Има ли останала частица доброта и морал в нея?
Защо и тя паразитира като него?
Защо не помага на обществото и на държавата?
Има ли в запас, в своите редици, още светли примери?
Защо държи сред себе си подобни недостойници,
защо позволява тоя да я позори?
Този, уж Божи човек!
Този, който си позволи да унищожи безценното интелектуално културно богатство на човечеството в областта на архитектурното творчество, събирано през последните тридесет години с варварството на неграмотния - постъпка, близка до изгорените книги от Средновековието и до най-мрачните дни от живота на хората през миналия век.
Къпещият се в злато духовник унищожи сътвореното от създателите на материалната култура на човека!
Унищожи, сътвореното от разума с отмъстителността на варварин!
Своят глас срещу присвояването на творческата база “ Свети Кирик и Йолита” и за защита опазването на собствеността й от Съюза на архитектите в България издигнаха – Международният съюз на архитектите с над 1,250 милиона членове от света, Съюзът на архитектите на Европа и неговите млади членове, представителите на страните от югоизточна Европа – II регион, ИКОМОС към ЮНЕСКО, Международната академия по архитектура към ООН, много български творчески и сродни съюзи!
Защо мълчат институциите, свързани с българската култура? Нали преди да се появи, всяка култура е предшествана и съпътствана от творчеството в областта на архитектурата!
Нали нивото на архитектурното творчество определя най-прецизно и вярно културното, на всяка нация!
Дали пропаднахме и тук - тотално и безвъзвратно? Дали попаднахме отново на случайни хора, подобни на този, за когото по-горе се изля речта ми?
мп / януари - февруари / 2015 година
|
