Желанието ми днес 









„Сърбия приема старобългарския като свой първи религиозен и литературен език."
Жан-Ив льо Гию

Прочетох тази позната информация в internet и написах, че трябва да поискаме да ни го върнат! 
Това е желанието ми днес – в деня на 23-то Възкресение Христово! 
Изненадваща, смешна идея, дори!

Те и заради това ни мразят, толкова неудържимо! - си казах, защото знаят, че притежаваме интелектуалните права върху собствения си език и че те са юридически защитими срещу кражби и непочтена употреба, както срещу сърби и руснаци, така и срещу тези от югозапад - но, как се самоопределяха, че не мога да си спомня името на братята ни и частта от страната, в която съм се родил!
Да, разбира се – там, в чаровната ни древна столица, край бисерните води на езерото!
И да го кажа - не отричам, че имат вкус. Изборът им потвърждава думите на Монтескьо, че вкусът е сгъстен разум!
Нали и генът им е създаден от нашите петли и кокошки!
*
Разбира се, знам, че е неизпълнимо!
Но те трябва да знаят и да си повтарят, че са културно зависими от духа на дедите и народа ни! Трябва да помнят, че добронамерено и безплатно сме им дали и езика, и земята, бита и сладката ни кухня, обичаите и празниците, имената и добротата си, че сме създали, дори - държавите им, пак добронамерено!
Не очаквам любовта им, защото живеят вторачени да си отмъстят, заради това, че са се родили по-късно и че са получили всичко от нас, без да мислят, къде и какви щяха да бъдат днес, без уникалната ни човешка подкрепа! 
Трябва да знаят и да помнят, че ние като дух и като ген сме безсмъртни, заради това ще надживеем всички останали, дошли след нас,
каквито и катаклизми да стават на земята!  
мп