Етническите различия, създали и поддържащи кавгите, и ненавистта в семейството на балканските народи са още живи.
Не се и крият!
Действат тихо и подмолно в полза на по-коварния и странят от наивния или силния. Всеки етнос, освен моя, краде и присвоява чуждото, краде и измъква дела си от общото богатство, приписвайки си го, хвалейки се и унижавайки другите!
Трябва да се познава развитието на балканските държави, поне, от двеста и петдесет години насам, за да се прецени трезво това, което твърдя, защото кражбата причинява болка и отвращение, и трайна, вековна погнуса!

Откраднахме ли ние, нещо от другите?
Нека да кажат!

Озадачаващо е, защо непрекъснато крадат всичко, което си харесат и от народа, и от територията, и от историята, и от езика, и религията ни?
Защо крадците се представят като света вода ненапита, а нас - като варвари, като агресори? Нали, те са крадците и изоставащите, щом крадат това, което им липсва, нещото, което не им достига?
Нямат ли свършване кражбите, има ли още, не откраднато?
Защо блеем и мълчим?!

Продължават да се карат и днес, тихомълком се лъжат, очевидно крадат и от нас, а ние не афишираме кражбите им, надрасли ги като най-стари, като най-силни, пренебрегнали детските им игри.
Но те, също са зрели.
Слепи ли сме!?

Караме се като семейство, раздирано от незадоволените амбиции и стремежи на всеки негов член, отдавна загубили морала си, нищо, че носим един ген и близка кръв! Нищо, че заедно сме създали културата и технологиите на последната човешка цивилизация, и сме я дарили.

Историята се повтаря и повтаря, дори, изкривена, подобно на кражбите на изоставения
в наши дни цигански етнос - гладен и озъбен, принуден.
Дали, безразличието ни към крадците не ги стимулира, дали пазим, както трябва, културата на народа и историята му, богатствата и труда му?

На мен ми писна от това безхаберие!
Предполагам и на вас.
мп